Затвори очи, борейки се с желанието. Бореше се с неговата и своята страст.
— Меринъс, това няма да проработи — предупреди я той, а гласът му стана суров. Мъжкото господство, което се криеше под мекото ръмжене, я накара да трепне.
Спомни си, че гласът му беше груб и когато я взе. Когато достигна кулминацията, гърдите му тътнеха от животинско ръмжене. При мисълта за това, Меринъс се разтрепери. Той беше абсолютното мъжко животно, чувствен, арогантен в силата и способностите си. Мускулест и силен, всяка кост и мускул в тялото му бяха в перфектна форма. Младата жена искаше да вкуси кожата, опъната върху тези твърди равнини и ъгли. Искаше да ближе и хапе плътта му, да го чуе как стене името й. Жадуваше да легне върху него, да се трие в тялото му, да открие някакво облекчение за болезнено напрегнатите си зърна по горещата му кожа.
Меринъс отвори очи и опита да се съсредоточи върху пламъците и експлозиите, разиграващи се по телевизията. Беше по-безопасно, отколкото да се взира в мъжествеността, заплашваща да разкъса шевовете на панталона на Калън, но това едва отвлече вниманието й от плътта между бедрата й, която пулсираше и крещеше от страст.
— Аз мога да го накарам да проработи. Невероятно упорита съм, питай братята ми — каза Меринъс, гласът й звучеше малко по-решително, отколкото се чувстваше.
— Няма да питам братята ти нищо — прогърмя гласът на Калън. О, как обичаше този звук! Въпреки че го усещаше все едно вибрациите отекваха в утробата й. — Ти си най-досадната жена, която съм срещал през живота си.
Меринъс сви рамене. Движението накара тениската да се потърка в твърдите й зърна. Тя почти простена от удоволствие. Проклятие! Младата жена си пожела той просто да изчезне. Да се махне или да поеме контрол над ситуацията и да проникне в нея, докато тя не започне да крещи, достигайки оргазъм. За това копнееше. Искаше онова, което бе имала по-рано — загрубелите ръце на Калън по тялото си, в косата й, докарващи я до висини, които дори не бе подозирала, че съществуват. И все пак, не го желаеше. Едновременно я привличаше и ужасяваше.
— Мога да те облекча и по други начини, Меринъс — изрече той. Още не се бе преместил от вратата.
Погледна нагоре към него. Той я наблюдаваше внимателно, в очакване да зърне дори малък знак на слабост. Тя затвърди решението си. Можеше да го направи. Можеше да накара тялото си да прави това, което тя му нареди. Не обратното.
Меринъс преглътна мъчително.
— Не. Започнеш ли веднъж, ще те умолявам да стигнеш до края, Калън. Няма да намеря облекчение, докато не проникнеш в мен.
Единствено огненото плисване на неговото семе, взривяващо се силно и горещо вътре в нея, можеше да я облекчи от надигащото се желание. Без значение, колко пъти щеше да достигне до върха, нито по колко различни начини, единствено това щеше да позволи на тялото й да се охлади от кипене до къкрене.
— Излагаш на риск самоконтрола ми по този начин — каза й Калън тихо. — Когато се надигне твоята възбуда, същото се случва и с мен. Точно както стана тази сутрин. Меринъс, ти изкушаваш звяра да те вземе, а не човека.
Тя се вгледа в лицето му. Бирената бутилка беше празна, но той още я държеше здраво. Лицето му беше маска от загриженост и желание. Кехлибарените му очи почти светеха, горещи и искащи. Вътрешността й се нажежи още повече. О, как го желаеше! Можеше да прави секс с него в продължение на часове и никога нямаше да й е достатъчно.
— Ти не си звяр — каза му, а гласът й бе мек, щом зърна съжалението в очите му.
Това го безпокоеше, Меринъс знаеше, че нуждата, която го тласкаше да доминира над нея, го подтикваше да се бори с всички сили, за да запази самоконтрола си. Калън не харесваше инстинктите, бушуващи в него, също толкова, колкото и тя не харесваше да кипят в нея.
— Но аз съм звяр, Меринъс — въздъхна той и за няколко мига се взря в бутилката, която държеше. Когато отново я погледна, в очите му имаше разкаяние, но и примирение. — Не отричам това, което съм. Ако го направя, ще изложа на риск здравия си разум. И ти не можеш. Никога няма да забравиш, че животното е там, дебнещо под повърхността. Обратното ще е опасно.