— Ето — той дръпна тениската през главата й и натика шортите в ръцете й. — Облечи се бързо.
Докато тя нервно издърпваше шортите нагоре по бедрата си, той й подаде чорапите и обувките.
— Побързай — подкани я, докато тя ги нахлузваше и завързваше връзките с треперещи пръсти.
Меринъс бързаше да се облече, а Калън натъпка няколко малки кутии в раницата и макар движенията му да бяха забързани, изглеждаха напълно овладени. Мускулите изпъкваха под дрехите, стегнати и твърди, а тялото му бе напрегнато от приготовленията заради опасността. Това не бе спокойно събуждане.
— Какво става? — гласът й бе изпълнен с объркване, въпреки че се опиваше да го запази до нисък шепот.
— Имаме компания. Войници — Калън сграбчи ръката й, когато тя приключи с обличането, и я задърпа към вратата.
Едва тогава Меринъс видя матовия проблясък на пистолета, който той държеше в ръката си. Малко и смъртоносно, сребристочерното оръжие блестеше леко в тъмнината, напомняйки й за смъртта, която винаги го заобикаляше. Тя пое дъх дълбоко и внимателно го последва, след като я бе издърпал от леглото. Като държеше другата си ръка предпазливо обвита около кръста й, Калън я измъкна от спалнята и я поведе надолу по тъмния коридор.
Меринъс не можеше да чуе нищо. Напрягаше се да чуе всеки звук, различен от обичайния, но всичко, което долови бе пълна тишина и притъпеното туптене на собствения й пулс. Двамата се движеха внимателно по коридора, придържайки се плътно до стената, докато той я водеше към кухнята. Дръпвайки я надолу, за да се наведе по-ниско, Калън я поведе от помещението за хранене към вратата на гаража. Завъртя безшумно бравата и се придвижи бавно, оставайки все така бдителен.
Дръпна вратата и двамата се втурнаха по бетонния под към друга — скрита врата, която се отвори, преди да достигнат до нея. Шера им махна енергично. Тя също бе облечена в униформа и с пистолет в ръка.
— Облечи я — Калън избута Меринъс към Шера и се насочи към доктора, който опаковаше оборудването с отчаяна бързина.
— Остави всичко, което не ти е необходимо. Само проби и бележки, Док — Калън грабна няколко чанти, съдържащи такива неща и ги натовари в чакащия джип, паркиран в другия край на пещерата. — Нямаме време за останалото.
— Колко са близо? — Шера погледна назад, докато сваляше шортите и тениската на Меринъс.
— Ще преминат през системата за сигурност след няколко минути. Няма да им отнеме много време да открият скритите врати — изрева Калън. — Вземай си боклуците и да се махаме оттук. Тайбър и Танер са по следите им, а в момента те работят по вратите.
Меринъс бързо се преоблече. Докато се бореше да се обуе отново, тя погледна нагоре. Едва тогава видя малките слушалки и микрофона, които той носеше на главата си. Калън каза нещо тихо в тях, докато товареше друга кутия в джипа.
— Ами Дейън? — попита го Шера, докато Меринъс обуваше панталоните и нахлузваше обувките си.
— Няма връзка — гласът на Калън бе суров, студен.
— Избягал е отново? — попита Шера изумено, с пулсиращ от гняв глас. Очевидно не бе необичайно за Дейън да е извън огневата линия, когато възникнат неприятности.
— Претъпкан е — мъжът пренебрегна въпроса й. — Шера, ти и Даун изведете Док от тук. Отидете на безопасно място и ме чакайте. Знаеш какво да правиш, ако изгубиш връзка с мен.
Меринъс усети как страхът пропълзява по тялото й. Какво щяха да правят? Ами Кейн? Шера трябваше да се срещне с него тази сутрин, бе чула това.
— Ти обеща Шера да се срещне с Кейн — студеното изражение на Калън я прониза през стаята.
— И докато не говорих с този главорез брат ти, никой не ни беше нападал — изрече той. — Докато не разбера дали той е този, който ни е предал, ще му се наложи да чака, където е. Това не е някаква малка група, като предишната, Меринъс. В момента ни напада отряд от над дузина войници. Този път няма да поемат никакви рискове.
Тя поклати глава от обвинението в тона му.
— Не го е направил Кейн. Той не знае къде сме.
— Кейн е войник, Меринъс — изръмжа мъжът. — Може да проследи този шибан телефон и да ни открие за минути. Ако не бях толкова разсеян, заради твоите тревоги и страхове, щях да се сетя за това. Изложих на риск всички ни, заради собственото си невежество.
Тя прехапа устни, когато той тръгна бързо към нея, носейки огромна раница на гърба си и една по-малка на рамото си.
— Трябва да тръгваме — сграбчи китката й и я задърпа след себе си, докато Шера и доктора тичаха към джипа. — Надявам се, че войниците ще видят следите от джипа и ще ги следват, доколкото могат. Шера и Док няма да имат проблеми да излязат на открито, защото районът често е използван от ловци и пътят до тук не е известен. Съществува по-малък, скрит коридор, който ще ни отведе в планините.