— Как ще ни помогне това? — Меринъс се опитваше да върви в крачка с него, докато той бързаше през тесния тунел, който водеше през планината, в която се намираха в момента.
— Защото аз познавам шибания район, а те не — извика той. — Не сме в безопасност никъде другаде, Меринъс, само тук.
— Да се обадим на Кейн — изпъшка тя, когато Калън я дръпна към един тъмен процеп.
Той избута един голям камък от пътя им, дръпна я във вътрешността на мрачен коридор, след това отново го търкулна на мястото му. Секунди по-късно малък лъч светлина освети пътя им.
Меринъс можеше да усети как истерията и паниката я заливат. Калън смяташе, че Кейн ги е предал, а тя не можеше да измисли начин да го убеди в противното. Знаеше, че брат й никога няма да я постави в ситуация, при която може да бъде сериозно ранена. Малко натъртена, но никога наранена.
— Може би не са войници — Меринъс се бореше за въздух, докато той тичаше по тесния коридор, теглейки я след себе си, принуждавайки я да го следва. — Може би са Кейн и братята ми.
— Тогава са дошли по грешен начин — отсече Калън. — Които и да са там, носеха оръжия, Меринъс, при това много. Това беше първото нещо, което подуших. Бяха под прозореца на нашата спалня, преди да те събудя. Ако са били братята ти, трябваше да почукат. А и Тайбър щеше да разпознае семейството ти.
— Кейн няма да те нарани — заяви младата жена.
— По дяволите, Меринъс, копелето има достатъчно ум, за да разбере, че животното е чукало неговата сестричка. Той бе освирепял по телефона. Ако бях на негово място, вече щях да съм го убил.
Думите му я накараха да се изчерви. Разбира се, че Кейн сигурно знаеше, но въпреки това тя не мислеше, че би се втурнал слепешком и би направил нещо толкова импулсивно, без първо да прецени ситуацията. Това не бе характерно за него. Но младата жена вече нямаше въздух да продължава да спори с Калън. Той водеше бързо по коридора, а стъпките му бяха безшумни. Тя се опитваше да запази движенията си също толкова тихи. Обувките й бяха с меки подметки, но въпреки това се чуваше влачене и драскане на кожа по камъка, а шумът сякаш отекваше около нея.
Двамата като че ли изминаха безкрайно много мили през каменната пещера, преди Калън да забави ход. Той започна да се движи по-спокойно, а главата му се наклони, докато се ослушваше предпазливо.
— Готови сме да излезем от тунела. Искам да стоиш тихо, Меринъс, и да останеш зад мен — предупреди я той, когато спря и притисна уста в ухото й, за да говори. — Без значение какво ти казвам да направиш, ти ще го изпълняваш и то бързо. Разбра ли ме?
Гласът му отново бе тих, животинското трептене в него накара сърцето й да започне да бие неконтролируемо. Меринъс бързо кимна с глава, когато той я погледна. Очите му блестяха в тъмнината, замъглено златисти, яростни и студени.
Калън изгаси малкото фенерче и бавно зави зад ъгъла, движейки се безшумно към слабата светлина, идваща отпред. Спря, пръстите му покриха устните й, а главата му се наклони, ослушвайки се внимателно. Избута я към стената, като й направи знак да стои там тихо.
Щеше да продължи без нея. Меринъс буйно разтърси глава и пръстите й сграбчиха ръцете му. Тогава чу звук, тътрене на крака и леко драскане по каменния под. Очите й се разшириха, страхът я заля, тези на Калън се стесниха, като я притисна по-силно към стената с предупредително изражение. Извади пистолета от колана си и започна да се отдалечава от нея.
Меринъс пое дълбоко и безшумно дъх. Опитваше се да запази дишането си нормално, а сърдечния ритъм — бавен. Не можеше да чуе нищо от ужасното туптене на кръвта, препускаща в тялото й. Беше изплашена. Собственият й страх бе като отделно същество, което я задушаваше, сподавяше въздуха в гърлото й, докато Калън се отдалечаваше безшумно от нея. Меринъс наблюдаваше лицето му и видя студената заплаха в изражението му. Това не бе любовникът, който бе опознала през последните няколко дни, или дразнещата, неуловима плячка, която преследваше преди седмици. Сега Калън бе съществото, което тези проклети учени бяха създали. Студен, безмилостен мъж, чието тяло бе напрегнато и готово за битка.
„Стой“ произнесе само с устни той.