Тя кимна, не искаше да го тревожи. Кейн много пъти я бе предупреждавал за опасността, един войник да разруши концентрацията му при битка. Той трябваше да бъде способен да се сражава без натоварването от вътрешен или емоционален конфликт. Меринъс се притисна по-силно към скалата, като го гледаше отчаяно, и се молеше той да разбере, че тя ще тръгне, когато й каже.
Калън се усмихна леко и одобрително, след което изчезна от погледа й. Една сълза се отрони от окото й.
Калън можеше да ги подуши въпреки миризмата, с която те глупаво мислеха, че могат да прикрият присъствието си. Нямаше начин да скрият вонята на пот и желанието за убийство. Бяха добри, трябваше да им го признае. Ако не беше миризмата, той никога нямаше да разбере, че са там, преди да чуе тътренето на крака. А то щеше да бъде замаскирано от собственото му тичане по коридора. Хората, изпратени след него, бяха добре обучени и непоколебими. Опасни.
Тайбър и Танер още бяха от другата страна на пещерите, подсигуряващи бягството на Шера и доктор Мартин. Нямаше кой да му се притече на помощ. Само Бог знаеше къде се е дянал Дейън. Както обикновено, той бе изчезнал, щом се бе задала неприятност. Трима войници чакаха Калън в малката пещера, където свършваше коридора. Хубавото бе, че те явно смятаха, че ще го чуят навреме, за да могат да реагират. Не се криеха, а стояха на открито.
Калън измъкна ловджийски нож от калъфа на бедрото си, притисна го внимателно в дланта и пристъпи напред. Оръжието полетя към рамото на мъжа, който пръв вдигна оръжието си. Той се строполи на земята, а Калън обърна пистолета си към втория, докато с другата ръка измъкна нов нож от калъфа и го запрати към рамото на войника.
— Не искам да ви убивам, копелета, но ще го направя — тихо изрече той, пистолетът му се насочи към ранените и силно изненадани войници. Той изгледа студено последния останал изправен, който държеше предпазливо ръцете си на височината на раменете.
— Не сме тук, за да те убием, Лайънс. Само искаме момичето — думите изненадаха Калън и той изръмжа ниско и опасно.
— Защо я искате? — попита тихо.
Войникът сви рамене.
— Заповед на Съвета. На тях не им пука за теб.
Може би Съвета знаеше? Как биха могли да разберат, освен ако Кейн не им е предал за обаждането?
— Хвърли към мен колана си — Калън посочи пластмасовите въжета, които войникът носеше на кръста си.
Той помръдна внимателно. Калън видя изпъкналите му мускули, намерението в очите му. Изтегли последния нож и се прицели, което накара войника да се усмири.
— Следващото копеле, което се опита, ще го получи в сърцето — предупреди ги той. — Сега направи каквото ти казах, много внимателно.
Коланът падна в краката му. Калън хвърли две от въжетата обратно към изправения войник.
— Погрижи се за приятелите си — нареди и проследи безчувствено с поглед как примките бяха омотани около китките на мъжете, след това затегнати, но не достатъчно да се ограничи притока на кръв. — Седни. Ръцете зад гърба — махна той с пистолета към него, посочвайки пода.
Войникът въздъхна и направи каквото му бе наредено.
— Защо искат момичето? — повтори въпроса си Калън, връзвайки мъжа, след това постави лента на краката и на тримата. — И този път ми отговори, или ще се пролее кръв, при това много.
Калън чу скърцане със зъби. Те бяха обезвредени ефективно и лесно. Това нямаше да се отрази добре на репутацията им.
— Аз получавам единствено заповеди — войникът сви рамене, а обветреното му, загрубяло лице бе примирено. — Не знаем защо я искат. Наясно сме само, че тя е твоя жена и сега те смятат, че е собственост на Съвета.
Ярост изгори стомаха му. Собственост на Съвета. Стока за еднократна употреба. Ако те знаеха, че Меринъс е негова жена, тогава животът й бе в по-голяма опасност, отколкото неговия в този момент. Обиколи мъжете, като откриваше и издърпваше смъртоносни ножове от скрити калъфи и каиши на обувки. Малки ножове се появиха изпод яките на ризите и напъхани в калъфи под дрехите. Съществуваха милион места, където да се скрие оръжие и той само се надяваше да е открил тези, които използваха войниците.
— Кога получихте заповед, да дойдете тук? — попита го Калън сурово.
— Късно снощи. Бяхме натоварени в един самолет на Съвета и доведени тук.
— От къде ви взеха?
Войниците изсумтяха.
— Виж, Калън, ти знаеш по-добре.
Те не биха казали, никога.