Поемайки дълбоко дъх, Шера излезе от сенките. Видя как очите му се разшириха, видя как подозрението се превръща в осъзнаване.
— Не си мъртва — прошепна Кейн, примигвайки, в опит да убеди себе си, че тя е там.
Горчивината я изпълни с вълна от болка, толкова интензивна, че тя се изплаши да не бъде погълната от нея.
— Не, любовнико, не съм мъртва. Но това не значи, че ти ще живееш много дълго.
И Шера се изправи пред миналото си, както никога преди. Кошмарите и разбитите надежди се разкъсаха около нея, теглейки душата й в студената, мрачна пустота, от която се страхуваше, че никога няма да може да избяга. Тя усети нарастващата страст, нуждата — същата, която Калън и Меринъс познаваха — бушуваща в кръвта й, в цялото й същество. Пред нея стоеше мъжът, който я бе предал преди години. В мрачната, неприветлива лаборатория, тежкото му тяло върху нея, заливащо я с удоволствие, въпреки всяко препятствие, което Шера издигаше. Нейната половинка. Бащата на детето, което бе изгубила. Мъжът, който се бе заклела да убие.
Беше се стъмнило, преди Калън да успее да стигне до скрития джип. Предпазните мерки, които настояваше да вземат и неравният терен, през който преминаха, бяха превърнали в цял ден, прехода, който по принцип преминаваха за половин. Той натика Меринъс в автомобила и запали двигателя, молейки се. След това въздъхна облекчено, когато го чу да къркори. Измъквайки джипа от малкия, изоставен хангар в края на лагера, Калън пое надолу по пътя с умерена скорост.
Меринъс лежеше на задната седалка, уморена и изцедена от бягането и упоителната страст, бушуваща в тялото й. Калън бе сменил набързо камуфлажната си тениска с обикновена бяла памучна риза. Косата му бе прибрана под бейзболна шапка, а пистолетът му лежеше близо до него. Разстоянието до следващия град не бе голямо и ако останеха на главния път, далеч от тези, които той знаеше, че се използват, тогава можеха да се измъкнат от тази каша сравнително невредими.
Безопасната къща бе на няколко часа път от дома му, в покрайнините на един голям град. Беше скромна, имаше само няколко съседи и бе напълно запасена. Калън можеше да остане скрит там достатъчно дълго, докато разбере какво, по дяволите, се бе случило.
Няколко часа по-късно той вкара джипа в гаража, въздъхвайки уморено. Вратата се затвори автоматично след тях. Меринъс бе изпаднала в неспокоен сън. От време на време издаваше скимтящи звуци, въртеше се, но изтощението, заляло тялото й бе твърде голямо.
— Пристигнахме ли? — тя се изправи бавно от седалката, а гласът й бе сънлив и възбуждащ. Господи, колко я желаеше!
Беше готова за него, тялото й бе влажно. Калън пое въздух, за да се успокои. Първо трябваше да я заведе в къщата.
— Хайде — той скочи от джипа, след това й помогна да се измъкне, вдигайки я внимателно на ръце и тръгна към вратата.
— Мога да вървя — запротестира младата жена, но се притисна по-близо, а устата й намери топлата кожа на шията му, докато той пъхаше ключа в ключалката.
— А аз мога да те нося — каза мъжът, усещайки нещо да се стяга в гърдите му, когато я държеше близо.
Къщата бе тъмна и тиха. Той включи осветлението на най-ниската степен, докато вървеше към кухнята, душейки предпазливо въздуха, за да е сигурен, че не ги очакват изненади. Всичко, което откри бе миризмата на затворена къща и уханието на гореща, влажна жена.
— Гладна ли си? — Калън влезе във всекидневната, постави Меринъс на дивана и се отдръпна назад.
Тя прокара пръсти през косата си и погледна нагоре към него.
— Да. И душ. Имам болезнена нужда от душ — въздъхна. — Къде се намираме?
— От другата страна на Ашланд — отвърна той тихо. — Ела, ще ти покажа къде е банята, за да се изкъпеш. Аз ще използвам другата. Като приключа, ще вечеряме. Няма да отнеме много време.
Калън я поведе към главната спалня. Тежките дървени мебели и безупречно чистият вид я караха да изглежда безлична. Никога не се бе грижил особено за мястото, но самият факт, че къщата е съвсем противоположна, на тази, която би избрал при други обстоятелства, я правеше толкова надеждна.
— Върви — Калън кимна към голямата баня и ваната. — Ще оставя една риза, която да облечеш. Аз ще използвам другата баня.
Меринъс се обърна към него, клепачите й бяха натежали, умората тегнеше над нея, но въпреки това бе най-красивата жена, която някога бе виждал. Той вдигна ръка да погали с пръсти бузата й, взирайки се в нея с копнеж. Само обстоятелството, че е изтощена до мозъка на костите си, уморена и гладна, го възпря да я положи на голямото неизползвано легло и да я вземе.