Меринъс притисна буза към пръстите му, а една усмивка повдигна ъгълчетата на нацупената й уста.
— Не бързай — Калън се наведе към нея, устните му шепнеха над нейните с нежна целувка. — Аз ще отида и ще започна да приготвям вечерята, след като си взема душ. Ще дойда за теб, когато е готова.
— Обичам те, Калън.
Сърцето му сякаш се разби на парченца. Той усети разкъсването и късчетата, които се забиха в душата му, докато тя се взираше в него със сънливи очи и тяло, изпълнено с желание, докато животът й бе в по-голяма опасност, отколкото дори би могла да си представи, и въпреки това, бе прошепнала тези думи.
Той затвори очи, за да блокира това от съзнанието си, от животното, което виеше от страдание.
— Не — прошепна, клатейки глава.
Те вече бяха свързани, завинаги свързани заедно, в желанието си един към друг, в опасността, която ги преследваше. Той не можеше да се изправи и срещу това бреме.
Меринъс усети пръстите му върху устните си. Трепереха. Калън отвори очи и видя сълзата, която капна от едното й око. Плъзна се по бузата й, мрачна и самотна, докато си проправяше път през прахта и мръсотията по лицето й, натрупана от бягството през планината.
— Да — гласът й трепереше, докато се бореше със сълзите.
Калън искаше да изкрещи срещу несправедливостта на това. Срещу жестоката съдба, която му се надсмиваше. Само с едната си ръка той държеше всичките си мечти. А в другата лежеше неговата смърт.
Придърпа я към себе си, притискайки я болезнено към гърдите си, докато се бореше със собствените си сълзи, с виковете на животното, което страдаше вътре в него.
— Просто исках да знаеш, Калън, още преди чифтосването те обичах. Когато ти беше само една снимка, история, мъж, за когото не можех да спра да мечтая — думите й пронизаха сърцето му. — Не искам да умрем, без да разбереш, че те обичам. Че се влюбих в теб още преди да си ме докоснал.
Той потръпна. Ръцете му се стегнаха около нея, а лицето му се зарови в шията й. Устните му се притиснаха към малката раничка, там, където зъбите му се бяха впили по време на кулминацията на тяхната страст.
— Когато те видях за първи път, ти стоеше на онзи мазен паркинг на газостанцията, беше облечена в тези проклети дънки и тениска, която показваше корема ти — каза й дрезгаво. — Пенисът ми почти излезе от панталоните ми, а сърцето ми замря. Защото гледах към жената, която щях да направя своя, ако животът ми принадлежеше единствено на мен.
Животът му не бе негов, но тя беше. Природата бе взела решението вместо него. И ако не успееше да я защити, това щеше да го убие. Знаеше, че шансовете намаляват с всеки изминал ден. Сега Съветът знаеше за Меринъс. Знаеха и за чифтосването.
Отдръпна се, защото не можеше да понася повече докосването до нея, нито неясното бъдеще, което го гледаше в лицето. Да са проклети, дано, по-добре Меринъс да е мъртва, отколкото да рискува живота си по този начин. Тя нямаше избор. Все някога щяха да го заловят. Рано или късно. Извърна се от нея и се отправи към вратата на спалнята.
— Изкъпи се — прошепна й, гласът му бе непроницаем, а болката в душата му едва не го задуши. — Скоро ще приготвя нещо за ядене.
Той чу въздишката й зад себе си. Една отчаяна, болезнена въздишка, която го прониза и нарани повече, отколкото вече бе наранен. Меринъс бе толкова невинна. Твърде невинна за ужасите, които ги очакваха. Как би могъл да гарантира безопасността й? Какво можеше да направи, за да предотврати деградацията и болката, която знаеше, че тя ще понесе в бъдеще?
Да се разкрие ли, както го бе помолила? Този въпрос го преследваше. Той нямаше да може да понесе унижението, историите на таблоидите и присъдите срещу себе си. Можеше да рискува да бъде заклеймен като чудовище, заради нейната безопасност. Ако това доведеше до безопасността й, щеше да го стори. Но не и ако брат й бе този, който я е предал. Ако другите му подозрения се окажеха верни, тогава все пак не е бил брат й.
Умората изведнъж се стовари върху него и безизходицата надви противоречивите мисли в съзнанието му. Беше там, в пещерата с онези войници. Един неуловим мирис, почти прикрит от вонята на мъжката злоба. Той не го бе забелязал в началото, а по-късно, след като Меринъс бе заспала в джипа, бе достигнал до него. Миризмата на още един човек, който не бе с войниците, човек, който Калън познаваше добре. Гърдите му се стегнаха при осъзнаването, въпреки желанието да отхвърли това.