Меринъс се разтрепери. Ръцете й се впиха в косата му, задържайки го здраво, докато той дразнеше малката пъпка с леки движения, стараейки се да държи грапавата част на езика си далеч от нея. Галеше я само с връхчето, усещаше тръпките й, контракциите на утробата й. След това засмука клитора в устата си, прилагайки достатъчно натиск да притегли бедрата й към себе си. Стоновете й изпълниха душ кабината, докато той я възбуждаше.
— Калън, моля те! — тя тръпнеше срещу устата му.
Тогава той я притисна към стената и повдигна крака й на рамото си.
Меринъс изкрещя, когато езикът му проникна в нея. Дълбоко и силно, разтваряйки мускулите на влагалището й, докато търсеше завладяващия вкус на желанието й. Пръстите на едната му ръка продължаваха дразнещите ласки по клитора й, като игнорираше настояването й за незабавно удовлетворение. Калън не искаше да бърза, искаше да се наслади на вкуса и допира й.
Облиза я нежно и простена, когато соковете й покриха езика и устните му. Толкова бе готова за него, толкова влажна и умоляваща. Мускулите й се стегнаха около навлезлия в нея език, щом достигна освобождението, което можеше да постигне винаги и само с него.
— Моя — простена той в гънките на плътта й, ближейки с по-бързи и по-силни движения.
— Мой — извика Меринъс, ръцете в косата му се стегнаха, а гласът й бе див от желание. — Винаги мой.
И той беше. Неин. Тя бе негова. Калън се изправи на крака, повдигна я към себе си и се притисна между бедрата й. Пенисът му проникна в нея с едно бързо движение, което го доведе до върха. Мъжът стисна зъби от огненото удоволствие, което заля тялото му. Тя бе толкова тясна, улови го в копринената си хватка толкова горещо, че му отне дъха.
От устните й се изтръгна стон на наслада. Изопна се и се разтърси. Калън се отдръпна назад и отново се тласна рязко. Тя достигна кулминацията веднага, а освобождението й се изля върху ерекцията му, унищожавайки целия му самоконтрол. Той я задържа по-близо в прегръдките си, бедрата му се тласкаха мощно в нея, докато се опитваше да проникне по-дълбоко, по-навътре. Бог да му е на помощ, сега тя бе всичко, което имаше значение за него. Да бъде вътре в нея, в сърцето й, в душата й, в тялото й. Това бе всичко, за което някога бе мечтал, и повече, отколкото някога бе смятал, че е възможно да получи.
Триейки се отчаяно вътре в нея, Калън чу надигащите се стонове на подновено желание, почувства появяването на шипа и разбра, че екстазът е само на няколко секунди разстояние. Задържа я по-здраво, тласкайки се по-силно и бързо вътре в нея. Меринъс още веднъж се стегна в ръцете му и когато пенисът му се заби дълбоко, и спермата му се изля в нея, той чу вика й и усети оргазма да я връхлита за втори път. И в нейните ръце, за тези няколко безкрайни секунди, той намери покой.
Глава 21
Калън и Меринъс останаха затворени в къщата два дни и през голяма част от времето той разглеждаше защитите на компютъра си, търсейки и най-малкия пропуск, който би могъл да допусне и проверяваше тайните си имейл акаунти. Всеки един бе подсигурен, но две от съобщенията накараха защитните му инстинкти да се задействат. Първото бе от Дейън и в него той се кълнеше, че Кейн и мъжете Тайлър са били видени да се срещат с войниците, координиращи издирването на Калън, което покриваше всеки сантиметър от планините. Другото бе от Шера, която го информираше, че тя и роднините на Меринъс отчаяно ги търсят, за да предадат някаква много важна информация. Калън изруга бурно, когато получи имейла. Той й каза да стои, където е и да отложи срещата си с Кейн Тайлър. Защо се бе заела сама с това? И кой лъжеше? Шера или Дейън? За пръв път от раждането им, Калън започна да се съмнява в лоялността на Прайда.
— Всичко наред ли е? — Меринъс стоеше между кухнята и дневната, наблюдавайки го загрижено.
Косата около лицето й бе разрошена, а сънливостта все още зачервяваше кожата й. Калън я бе оставил заспала в леглото преди часове, след още един сексуален маратон, който почти го изцеди.
Бе облечена в една от неговите тениски. Синята памучна дреха висеше на слабите й рамене и покриваше бедрата й. Като я видя интимно обгърната от неговите дрехи почувства прилив на желание, което го зашемети и което нямаше как да отхвърли. Притежанието, сурово и горещо, го изгори. Неговата жена.
— Всичко е наред — увери я той тихо, защото не искаше да я притеснява допълнително.
Обаче видя загрижеността в очите й и разбра, че не е успял да я заблуди. Сега животът им висеше на косъм, а опасностите, които произтичаха от положението, в което се намираха, го ужасяваха. Меринъс нямаше представа за злото, което изпълваше Съвета и той се молеше никога да не научи.