— Трябва да се обадим на Кейн, Калън — Меринъс повдигна тема, която той не искаше да обсъжда още. — Сигурно се притеснява. Това изобщо не е добре.
Калън можеше да види нейната абсолютна вяра в брат й, отразена в изражението й. Тя мислеше първо за семейството си и после за себе си. Доверяваше им се както на никой друг, особено на този проклет войник, брат си.
— Първо трябва да се уверя, че не ни е предал той, Меринъс — Калън поклати глава, поглеждайки обратно към съобщението от Шера.
Можеше да предположи, че предателството идва от Кейн или от някой от неговите хора. Кой най-много би искал да види него и Меринъс заловени или мъртви?
— Кейн не би ме предал, Калън — каза тихо тя.
В тона й нямаше гняв, нито съмнение. Вярваше на брат си безусловно.
— Как можеш да си толкова сигурна, Меринъс? — въздъхна тежко той. — Нападението дойде няколко часа след разговора ти с него.
— Знам, защото го познавам — младата жена поклати глава, придвижвайки се по-навътре в стаята.
Отиде до дивана, близо до него, седна и го погледна сериозно.
— Кейн полудя, когато татко му показа кутията, която майка ти му изпрати след смъртта си — разкри тя. — Не знам защо, но беше наранен. Наранен и ядосан, но не на теб. Кейн прекара месеци в събиране на информация, работеше върху разкриването на членовете на Съвета. Има списък от рамото до лакътя ти и куп доказателства срещу тях, които ще те ужасят.
Калън присви очи към нея.
— Защо не ми каза това преди? — попита я той.
— Опитвах, но ти никога не пожела да ме изслушаш — Меринъс извъртя очи при грубия му въпрос. — Казах ти, че разполагаме с всички средства, да се погрижим за това. Смяташ ли, че бих те излъгала?
— Проклет да съм ако знам какво съм мислил тогава или сега — изсумтя мъжът и затвори електронната поща. — Знам, че бяхме предадени от някой близо до нас и да обвиня брат ти е много по-лесно от другата възможност, която бе, че един от хората му го е предал.
Калън не можеше да прогони от ума си мисълта за това предателство, нито пък спомена за онзи аромат в пещерата, който сякаш бе пропит в плътта на войника.
— Каква е другата възможност? — попита го предпазливо Меринъс. — Калън, Кейн не знае, че сме чифтосани или каквото е там това, което се случва между нас. Той дори не бе сигурен, че сме правили секс. Подозираше го, но не знаеше, че е нещо толкова сериозно.
— Щеше да разбере — намръщи се той. Знаеше, че Кейн вероятно подозира, че сестра му е прекалено емоционално обвързана с любовника си, за да си тръгне. Съвета щеше да предположи останалото на базата на това.
Меринъс въздъхна.
— Може би щеше да го направи, но не би предал мен или теб. Кейн е вложил твърде много в това, самият той е поел прекалено много рискове.
— Защо? — попита рязко Калън. — Защо ще прави това? Само заради една история ли? Доказателството, което Мария му е предоставила му е било съвсем достатъчно.
Меринъс прехапа замислено устни.
— Не знам — призна най-накрая тя. — Всичко, което знам, е, че го прави. И че беше много разстроен, откакто получихме кутията от Мария. Почти обсебен е. Той не би те предал, не само заради риска за себе си, но и заради това, което го преследва.
Калън изръмжа ниско.
— Това е толкова секси звук — той се обърна, изненадан от предизвикателно веселите нотки в гласа й.
Меринъс го наблюдаваше, тялото й бе отпуснато, а главата наклонена замислено.
— Какво? — попита я предпазливо.
— Това ръмжене в гласа ти — каза тя, гледайки го изпод натежалите си от страст клепачи. — Кара ме да треперя, а тялото ми да иска да се потрие в твоето.
Възбудата й още не бе напълно събудена. Калън подуши внимателно. Във въздуха се носеше само ароматът на топла, изпълнена с желание жена. Липсваше отчаяната страст, която бе привикнал да подушва, когато тя го искаше. Наблюдаваше я предпазливо, но не видя в изражението й нищо, което да подсказва, че химически предизвиканите потребности я измъчват. Миризмата я нямаше във въздуха, нито отчаянието, или напрегнатите мускули, подсказващи нуждата й.
Обаче имаше нещо неуловимо. Като леко ухание на пролет. Калън се почувства доста объркан.