— Защо ме гледаш така? — младата жена прокара пръсти през косата си, опитвайки се да я вкара в ред. Все още изглеждаше секси и разрошена, топла и зовяща го.
— Ти ме искаш — той бе повече от изумен от факта.
— Ами, да — Меринъс му хвърли поглед, който говореше, че е започнала да се съмнява в интелигентността му. — Само това ли разбра, Шерлок?
Калън се намръщи.
— Жено, ти си едно подло създание — той позволи на тътена в гърдите му да отекне в гласа му.
Лицето й пламна, но изражението й показваше, че е наясно, че я примамва.
— Аз съм кучка — тя определено му се присмиваше. — Попитай Кейн, той ще ти каже.
Споменаването на брат й го отрезви. Калън напъха ръце в джобовете на дънките си и тръгна към прозореца, който бе покрил с тежки завеси. Не погледна навън, но и не бе необходимо. Имаше достатъчно дива природа в района, която ако не го преследваха в момента, щеше да опознае. Птиците щяха да спрат да пеят, жабите да стихнат своите ранни сутрешни серенади.
— Можеш ли по някакъв начин да се свържеш с Кейн, без мобилен телефон? — попита я той.
Меринъс въздъхна. Бе изпълнена с веселие и надежда, въпреки обстоятелствата. Нейната невинност едновременно го изумяваше и ужасяваше.
— Не, не съвсем — Калън погледна назад, когато тя сви рамене. — Брат ми подсигури телефоните, които използваме, преди да тръгна, така че обажданията не могат да бъдат засечени или проследени. И двата телефона имат индикатор, ако се случи невъзможното, и някой се включи във връзката. Той взе всички предпазни мерки с тях.
Мобилният на Меринъс бе скрит в раницата му. Калън беше усетил вибрирането му по-рано сутринта, когато търсеше амуниции за пистолета си.
— Или твоят брат, или моят, ни е предал — каза той, наблюдавайки как лицето й пребледнява от шок. — Тук сме в опасност, Меринъс. Съвета знае, че с теб сме чифтосани и сега няма да се спрат пред нищо, за да те заловят. Те направиха всичко да ни размножат, докато бяхме в плен, защото си мислят, че децата ни ще бъдат по-лесни за контролиране, отколкото бяхме ние. Ако те заловят, ще имат и мен, и го знаят.
Калън видя страха, който заля лицето й. Младата жена преглътна мъчително, ръцете й стиснаха плата на тениската й в талията, а пръстите й побеляха от напрежението, което нахлу в тялото й.
— Какво ще правим? — попита го тя.
Калън въздъхна тежко.
— Имам две възможности за избор, но нито едната не е сигурна. Можем да напуснем страната и да изчезнем, но това не е гаранция, че няма да ни открият. Никога няма да бъдем в истинска безопасност, нито децата ни. Или мога да се доверя на семейството ти и да направя това, което ме помоли ти, когато пристигна тук, но отново нямаме никаква гаранция. И двете възможности са доста рисковани, Меринъс. Която и да изберем, за нас вече няма да има спокойствие.
Изражението й се изпълни с надежда. Тя имаше огромна вяра в братята и баща си и мислеше, че те могат да разрешат всеки проблем. Калън се питаше какво би било да израснеш в такава сигурна, защитена среда. Да имаш такава сляпа вяра в някой друг, освен в самия себе си.
— Кейн знае какво прави, както и останалите, Калън — обеща тя отчаяно. — Имам седем братя, всеки един от тях работи върху това повече от шест месеца. Грей е от ФБР, Кейлъб е частен детектив, Кейн има много връзки с ЦРУ и отвъд океана. Те имат купища доказателства, но ти трябва да застанеш до нас. Можеш да го направиш, Калън. Можем да го направим заедно.
Изражението й бе умолително, а очите й — разширени и изпълнени с толкова увереност. Този път в него. Тя го гледаше, сякаш той може да разреши този проблем единствено с желанието си. Калън искаше да прокълне невинността й, но откри, че отчаяно иска да вярва в това. Естествено, нямаше да бъде толкова просто. След години на бягане, десетилетия на съмнения и безнадеждност, можеше ли наистина да е толкова лесно? Разбира се, че не, но какъв избор имаше?
— Ще изчакаме още един ден — въздъхна най-накрая той, поглеждайки отново към компютъра. Съобщенията, които бе получил, го притесняваха повече, отколкото искаше да признае. Танер и Тайбър бяха направили по едно копие на своите за всеки един от останалите от Прайда. Не и Шера. Нейният имейл бе дошъл сам и бе внимателно кодиран. Сега тя бе сама и не можеше да се довери на никого, с изключение на Кейн Тайлър и на самата себе си.
— Мисля, че Дейън ме е предал — каза най-накрая Калън тихо. — Неговият мирис бе в пещерата и върху онези войници. Той знаеше за чифтосването и беше бесен заради това. Неуравновесеността му може да го докара до ръба.