Мъжът прикри гнева и болката си. Ако Дейън бе предал Прайда, тогава се налагаше Калън да го убие. Дейън щеше да се превърне в обект на преследване — нещо, което Калън се бе заклел, че останалите никога няма да бъдат отново.
— Калън — Меринъс се изправи на крака, с мрачно, и изпълнено с болка за него, изражение.
Той поклати глава и се отдръпна. Не искаше нежността й точно сега, не и докато бе изпълнен с такава ярост.
— Аз ги измъкнах и прикрих бягството им с убиването на учените, войниците и докторите — прошепна Калън. — Писъците на умиращите още ехтят в ушите ми, смъртта на бебетата отглеждани в тръби, още разкъсва съвестта ми — той прокара ръце през косата си, борейки се срещу дългогодишния ужас и скръб.
— Направил си това, което е трябвало, Калън — Меринъс напълно му прощаваше за това, за което дори той не можеше да си прости.
— Заклех се те никога повече да не бъдат преследвани — прошепна мъжът, борейки се с раната, отворена в душата му. — Не бих искал да преследвам брат си, Меринъс. Това, че животното е надделяло над него, не ми дава никаква надежда за бъдещето на останалата част от нас.
— Сериозно ли? — недоверчив гняв се прокрадна в тона й.
Калън се обърна изненадано към нея.
Ръцете й бяха подпрени на бедрата, а веждите й — сключени намръщено, докато се взираше в него сякаш си бе изгубил ума.
— Какво искаш да кажеш? — попита я предпазливо. Проклятие, тя можеше да бъде доста находчива.
— Животното е надделяло в него? — Меринъс изсумтя по един не особено женствен начин. Вероятно можеше да вини Кейн за този навик. — По-вероятно е неговата човешка природа да излиза на преден план. По дяволите, Калън, животните не се предават едно друго. Гледай Дискавъри малко по-често. Трябва ти проучване, скъпи. Само хората се продават взаимно, само хората убиват без причина. Това говори, че може би Дейън има малко повече кодирана човешка част, отколкото останалите от вас.
Меринъс скръсти ръце на гърдите си и погледна надолу към него сякаш той бе дете, на което му трябва мъмрене. Къде бе страхът на тази жена? Уважението й? Дори учените бяха показали по-голям страх към него.
Калън повдигна едната си вежда. Тя просто не разбираше какво са създали учените и как са се опитвали да ги обучават. Все пак реши, че може да й прости невежеството.
— О, погледнете тази извита вежда — каза Меринъс подигравателно. — Лъв-О мисли, че знае по-добре.
Калън стисна зъби.
Меринъс пораженчески вдигна нагоре ръце.
— Добре, вярвай в каквото искаш — изрече тя. — Точно като всеки човек, и без друго, ще направиш точно това. Но още от сега ти казвам, много скоро ще разбереш, че съм била права, Калън Лайънс, Дейън е типичен психопат. То е там, в малките му свински очички. Аз изобщо не му вярвам.
— Има ли такова нещо като типичен психопат? Това също ли си го гледала по Дискавъри, скъпа?
Очите й се разшириха при леката подигравка и главата й се наклони замислено.
— Уверена съм, това се вижда, и знам, че съм права. Имам брат, който е наясно с психологията, той знае всичко за това, и съм сигурна, че ще се съгласи с мен.
Човешко! Имаше ли нещо, което тези нейни братя да не правят? И дали някога е имало моменти, в които не са били съгласни с малката немирница, стояща срещу него? Хрумна му, че може би просто братята й са я разглезили.
— И така, какво ще правиш? — ръцете й отново се подпряха на стройните й бедра.
Гърдите й се притиснаха срещу тениската, твърдите им зърна бяха като фар за очите му. Как един мъж може да мисли, когато има пред себе си подобна гледка?
— Казах ти, ще реша до утре — изръмжа той, борейки се със страстта, която нямаше нищо общо с някакъв си аромат на желание, идващ от нейното тяло. За разнообразие, горещият като лава аромат бе едва доловим.
Това, което откриваше сега, обаче бе много по-опустошително. Една раздразнена жена, ядосана и истински възбудена. Пенисът му потръпна.
— Е, знаеш какво мисля аз. Сега отивам да си взема една вана, а ти можеш да стоиш тук и да мислиш над всичко, което си поискаш. След това ще приготвя вечеря. Правя чудесна салата от макарони.
Меринъс изхвърча от стаята, преди Калън да успее поне да изръмжи. Салата от макарони? Той не мислеше така.
Глава 22
Меринъс направи своята салата от макарони, придружена с пържолите на Калън и с печени картофи. Нахраниха се мълчаливо, след това заедно почистиха кухнята. Калън й наля чаша вино и я заведе обратно в дневната.