— Направи каквото искам — нареди й разярено, когато тя извика, извивайки се при лекото проникване.
— Накарай ме — предизвика го отново, като съблазнителна сирена излязла, за да го погуби.
— Не го прави, Меринъс — пръстът му се плъзна дълбоко в ануса й, пенисът му потрепна предвкусил насладата от тесните, горещи дълбини на прохода. — Аз знам повече за това, как чрез принуда да постигна всичко, което желая, и то по начини, които ти дори не си сънувала. Не искам да те нараня.
Меринъс ухапа устните му, устата й се изви, а погледът й му отправи безмълвна покана.
— Искам те целият — и човека, и звяра — прошепна тя, когато Калън се дръпна назад от грубата й ласка. — Няма да ти отстъпвам повече.
Животното започна да вие от радост, а мъжът да трепери от удоволствие.
Колко време бе минало, откакто бе дал пълна свобода на страстите си? Калън знаеше, че не се намира в лабораториите и Меринъс не е някоя от жените доведени при него, които бяха добре запознати с всякакъв вид болезнени сексуални актове. Когато сексуалността му се бе проявила за пръв път, животното в него бе полудяло. Но откакто избяга, не си бе позволявал да го пусне на свобода.
— Ще те заболи — пръстът му се отдръпна, взе още влага, след това се плъзна с цялата си дължина отново в дупето й.
Тялото й се изви, от устата й се откъсна тих вик и тя потръпна от болезненото удоволствие, което бе предизвикал.
— Ще направиш каквото искам, Меринъс — заповяда й Калън, сега гласът му бе дрезгав тътен, сякаш човекът и звярът се бяха слели в едно. — Направи каквото желая. Засмучи езика ми в устата си.
Езикът му пулсираше от нужда да освободи есенцията си в тялото й. След това афродизиакът щеше да изпълни и двама им, стимулирайки тяхната страст, освобождавайки звяра от последните крехки окови, които го задържаха.
— Не — извика тя, главата й се отметна назад, а тялото й трепереше срещу него, докато се опитваше да привикне към новото проникване.
— Тогава ще спра — Калън измъкна пръста си от нея.
— Не, не, не спирай! — тя се опита да последва бавното отдръпване, да задържи пръста му в себе си.
— Направи каквото поисках, Меринъс — нареди той срещу устните й и езикът му ги погали. Сега грубото докосване бе по-ясно изразено, заради хормоналната нужда, нарастваща в тялото му. — Направи го, Меринъс.
Главата й се отметна, когато пенисът му се потърка в клитора й. Калън можеше да усети пулсирането на малката перла, набъбнала и отчаяна за освобождение.
Устните й се притиснаха в неговите, устата й прие езика му, засмуквайки го бавно и чувствено. Пикантният вкус изпълни сетивата й, докато извличаше опияняващия хормон от езика му. Меринъс извика, ноктите й се забиха в гърба му, краката й се стегнаха около кръста му, докато той се потапяше и отдръпваше в копринените устни, които го обгръщаха.
Когато жлезите престанаха да пулсират, Калън се отдръпна от нея. Дишането на младата жена бе затруднено, гърдите й се вдигаха и отпускаха от тежките вдишвания, зърната й докосваха гръдния му кош, бедрата й се извиха към неговите, докато се опитваше да вкара пениса му в горещата си женственост. Меринъс се взря в него, бузите й пламнаха, когато действието на хормона започна да завладява тялото й. Негова. Тя бе негова жена. Негова половинка. И това го доказваше.
— Моя — изръмжа мъжът отново, ръцете му стиснаха полукълбата на задничето й, когато я спусна върху болезнено горещото си копие, което крещеше за облекчение. — Кажи го. Кажи ми, че си моя.
Тя се усмихна. Тази усмивка почти накара сърцето му да се пръсне. Смесицата от нежност и предизвикателство бе повече, отколкото можеш да понесе.
— Ти си мой — прошепна Меринъс.
Очите му се присвиха.
— Ще изречеш думите преди края на тази нощ, Меринъс — закле се Калън. — Ще ги крещиш и ще умоляваш да те чуя.
— Не, ти ще ги крещиш за мен — гласът й бе нисък и дрезгав от страст, а тялото й — горещо и обезумяло. Тя прокара нокти надолу по гърдите му, наблюдавайки го през полуотворените си очи.
Отново се усмихваше с онзи усмивка. Онази, която караше звяра да полудее, ръмжейки ниско и дълбоко. Меринъс облиза устните си, оставяйки вкуса си върху тях. Искаше да го изкуши и да го подразни. Искаше да предизвика животното и да разбие контрола, който Калън се бореше да постигне с години. Така да бъде. Звярът бе свободен. Той изръмжа към нея, не от ярост или гняв, а от желание.