Животното изръмжа от нетърпение, а мъжът се раздвижи бързо, пръстите му се отдръпнаха и той се премести и възседна бедрата й, а пенисът му се намести в гънката на задничето й. Меринъс изпъшка, а тялото й се напрегна в очакване.
— Готова ли си, Меринъс? — попита напевно Калън с нежен глас, въпреки дрезгавата грубост на тона му. — Готова ли си да ме приемеш там?
Потърка твърдата си плът по цепката, гледайки как стегнатите полукълба се разтварят, докато не откри малкия розов отвор, който искаше. Меринъс трепна срещу него, когато той се намести между бедрата й, разтваряйки ги бързо, а ръцете му ги дръпнаха на правилната позиция.
Тя се опита да се отдръпне от него. С едно гъвкаво, плавно движение, почти се измъкна от ръцете му, като се търкулна по гръб и се опита да изскочи от леглото. Калън се разсмя победоносно, когато я улови, издърпвайки я обратно в средата на леглото. Вторачи се в разширените й очи, намествайки се отново между бедрата й.
— Можем да го направим и по този начин — увери я той.
Улови глезените й, повдигна ги на едното си рамо и ги изви настрани. Докато едната му ръка ги държеше там, другата нагласи отново пениса му. Меринъс дишаше трудно и тежко, наблюдавайки го с широко отворени очи, изпълнени едновременно със страх и очакване. Без да чака повече, Калън изпробва дали е готова, колко хлъзгав е малкият отвор, след това постави главичката на члена си на входа.
— Предай се — нареди той, а тялото му се изопна при мисълта за наближаващата наслада.
— Калън! — извика тя, когато бедрата му поднесоха широката главичка към деликатния отвор.
— Отстъпи!
— Ти отстъпи! — викът й бе молба за милост.
Калън се притисна към нея, усещайки как мускулите й се разделят, разтягат, а трепетният й стон се превръща в дълъг, нисък вик на нарастваща болка и удоволствие. Той стисна зъби, борейки се с непреодолимото желание да я изпълни до край. Вместо това се плъзна бавно, наблюдавайки как очите й се разширяват, усещайки как тя се сключва около плътта му и след това проникна през стегнатия, съпротивляващ се пръстен от мускули, който бе последното му препятствие.
Меринъс не успя да изкрещи. Можеше само да гледа нагоре към него, бореща се за въздух, усещайки дебелата дължина на пениса му, проникнала в ануса й. Болката примесена с удоволствие, караше бедрата й да треперят срещу него, като го вкарваше по-дълбоко. Държеше я на ръба на оргазма, докато я разтягаше, галейки нервни окончания, които никога не бе знаела, че притежава.
Юмруците й бяха стиснати върху завивката, а главата й се мяташе, докато се опитваше да го отхвърли.
— Предай се — прошепна Калън.
Тя не можеше да се предаде. Не и докато той не го направеше. Не и след като я бе взел така, както знаеше, че той иска. Не и когато целият контрол се бе изпарил.
— Ти се предай — отвърна младата жена, когато Калън започна да се движи бавно в нея.
Меринъс не можеше да издържа. Усещанията бяха ужасяващи. Смесицата от удоволствие и болка щяха да я убият. Той задържа краката й на раменете си и ги разтвори, а очите му се спуснаха към мястото, където бе проникнал в нея. Лицето му бе изкривено от абсолютно животинско удоволствие. Очите му светеха.
Бедрата му се движеха бавно и спокойно, вкарвайки пениса му навътре и навън, а скротумът му се плясваше в полукълбата на задничето й с всеки тласък навътре. Меринъс се стегна, чувайки ръмженето му. Тя се притисна назад към него, почти обезумяла от необходимостта за по-дълбоко и по-силно проникване.
— Още! — извика тя най-накрая. — Моля те, Калън, по-силно.
— Предай се — Меринъс бе повече от шокирана, когато голямата му широка ръка плесна едната буза на дупето й отстрани.
Очите й се разшириха от изгарящата наслада.
— Не! — отказа отново.
Калън се тласна по-силно и по-дълбоко в нея, а ръката му още веднъж удари гладката й плът. Меринъс извика, докарвана до ръба на оргазма с всеки мощен тласък, с всяко леко плясване по задните части. Тя се движеше към него, борейки се за още, за нещо по-силно. Отчаяно се нуждаеше от оргазъм. Пръстите й се преместиха на клитора й, възнамерявайки да го погалят, за да се облекчи, но той се изсмя и сграбчи ръката й, отблъсквайки я настрани.
Един стон на безсилие се откъсна от устните й. Главата й се замята, когато болезненото удоволствие погали канала по-долу. Крещеше при всеки тласък, почти умоляващо.
— Предай се — нареди Калън отново.