— Доверчиво копеле, а? — каза братът.
— Кейн, ако Съвета получи сестра ти, ще я унищожат, и то болезнено. Няма да остане нищо от нея, живо или мъртво, когато приключат. Отказвам да рискувам с това. Освен това мисля, че Съвета наблюдава и теб. Те знаят за Меринъс, знаят коя е тя и ако Дейън ни е предал, са получили и плановете на твоето семейство. Никой няма да е в безопасност, докато това не приключи — нито ти, нито семейството ти.
— Знам какъв е Съвета, Калън, и имам собствени предпазни средства у дома — увери го Кейн. — Меринъс е всичко за мен и останалите от семейството. Можеш да разчиташ на това.
— Доколкото мога. Не забравяй, утре по обяд — Калън прекъсна връзката, след това пусна телефона на бюрото.
Въздъхна тежко. Страхуваше се да се довери на някого, дори и Шера да го подкрепяше. Нямаше доверие на никого, освен на себе си и на Меринъс. Особено сега, когато опасността бе толкова близо.
Калън се изправи на крака и започна да обикаля бавно из стаята. Мотелът, в който Кейн и Шера бяха отседнали, беше един от най-добрите и знаеше, че тя е взела предпазни мерки при регистрирането и дегизирането си. Те бяха наясно, че Съвета ги наблюдава, а войниците им се опитват да ги следят. Обаче това не бе гаранция, че щяха да вземат достатъчно предпазни мерки. Не съществуваше просто решение. Мускулите на Калън се стегнаха, когато го осени това прозрение. Пътищата между мястото, на което се намираха, и Вашингтон, изобщо не бяха безопасни. По цялото протежение на пътя, щяха да се крият агенти на Съвета. А може би, вече се бяха се разположили!
Мамка му! Той изръмжа от гняв. Можеше да се измъкне, ако бе сам, но не и с Меринъс…
— Калън? — младата жена стоеше на прага. Отново бе облечена с неговата тениска, а по лицето й се четеше загриженост.
Калън издиша тежко и се обърна към нея, разтваряйки ръце.
Меринъс тръгна към него — за нея това сякаш бе нещо естествено, като дишането. Ръцете й се обвиха около кръста му, когато той я привлече близо до голите си гърди.
— Как да те защитя, Меринъс? — прошепна дрезгаво в косата й. — Страхувам се да не те изгубя. Страхувам се, че няма да мога да те заведа във Вашингтон благополучно.
— Как ще го направиш, ако не съм с теб? — попита го тя, повдигайки глава, за да срещне погледа му. — Мога да се справя, Калън. Аз не съм слаба и ще се опитам да не те бавя. Прави това, което щеше да направиш, ако бе сам.
— Съществува безопасност в числеността — въздъхна той. — Твоето семейство знае това и се събраха заедно заради теб. Само се моля Съвета да не е готов да рискува всичко, за да ги спре. Едно публично клане само ще придаде достоверност на доказателството, което брат ти притежава и ще се получи обратен ефект.
— Тогава трябва да се стремим към публичност — каза Меринъс намръщено. — Защо да се опитваме да се промъкнем във Вашингтон? Сигурна съм, че Кейн може да организира едно публично изявление и след това чичо Брайън ще се погрижи да ни осигури ескорт до там. Защо да се крием?
— Защото… — Калън не можа да продължи.
Той погледна надолу към нея, накланяйки глава. Идеята й се завъртя в ума му. Защо трябваше да се крият? Това само даваше възможност на Съвета да се опита да ги залови. Той се криеше от толкова много време и воюваше тайно, защото не познаваше нищо друго. Не знаеше друг начин да се бори.
Той грабна телефона от бюрото и набра номера на Кейн.
— Калън? — гласът отсреща бе въпросителен.
— Имаш ли връзки в телевизионните станции тук? — попита го Калън бързо.
— Няколко са свързани — отговори другият мъж предпазливо.
— Имаш ли някое от доказателствата, които си събрал и което е леснодостъпно?
— Повечето от тях — гласът отново прозвуча предпазливо.
Калън набързо сподели плана, който се бе оформил в главата му. Копелетата нямаше да ги докоснат, ако цялата нация наблюдаваше пътуването им до Вашингтон. Това щеше да бъде перфектно.
— Ще проработи — каза Кейн, гласът му се повиши от вълнение. — Но ще отнеме известно време да се осъществи. Ще ти се обадя с подробностите. Ако си склонен да отговаряш на телефона.
— Ще отговоря — изръмжа Калън. — Направи го. Погрижи се репортерите да са на мястото, където ще се срещнем.
— А останалите? — гласът на Кейн сега бе гърлен. — Шера, Даун и двамата мъже.
— Трима мъже — напомни му Калън.
— Не за дълго, ако те познавам толкова добре, колкото мисля — изрече Кейн. — Ще разкриеш ли и останалите?