Калън пое дълбоко въздух.
— Това ще бъде тяхно решение. Шера да се свърже с останалите. Те могат да се изправят заедно с мен или ще направя всичко възможно да продължа да ги прикривам. Каквото те решат.
Последва напрегната тишина от другата страна на линията.
— Меринъс добре ли е? — попита най-накрая брат й.
Калън погледна към нея, изглеждаше разтревожена.
— Добре е. Но искам да прекъсна връзката, преди да бъдеш засечен. Вече говорихме твърде дълго време тази вечер. Свържи се с мен, когато се погрижиш за всичко и ще ти дадем местоположението ни.
Калън затвори телефона.
— Наистина ли ще направиш това? — прошепна с надежда Меринъс. — Наистина ли ще излезеш и ще ги накараш да си платят?
Калън изсумтя. Не си правеше илюзии относно това. Съвета никога нямаше да си плати истински.
— Ще се покажа. Ще се оставя на въпросите им и така за известно време ще им попреча да провеждат експериментите си — обеща той. — Но опасността никога няма да премине, Меринъс, искам да разбереш това. Ще трябва винаги да бъдем предпазливи, винаги да бъдем в Прайда. Нашата сила е в числеността.
— А ако останалите не се появят? — попита тя.
— Ще го направят — той ги познаваше добре. Щяха да застанат до него, без значение за какво.
Калън я придърпа отново в прегръдките си, притисна я силно и се помоли за чудо, каквото всъщност не очакваше. Щеше да е твърде много, да мечтае за спокойствие. Освен това се молеше за безопасността на Меринъс с цялото си сърце и душа. Молеше се само за това.
Кейн затвори телефона, след това внимателно провери светлината на индикатора. Още беше зелена. Той въздъхна дълго и уморено, след което погледна към останалите в стаята. Откри веднага Шера. Тя бе в далечния ъгъл, седнала в един от удобните столове, които предоставяше апартамента. Братята му го гледаха с очакване, а лицето на баща му, макар и уверено, бе набраздено от безпокойство и мъка.
— Ще има пресконференция, Кейлъб — обърна се Кейн към втория по възраст брат. — Вдигни телефона и събери репортерите от Вашингтон и Ню Йорк. Осигури ни най-известните имена. Не искам калпава работа — той се обърна към Шера и хвърли към нея телефона, който държеше. Тя го улови грациозно. Гъвкавото й тяло никога не се напрягаше или трепваше от изненада. Сякаш бе очаквала това през цялото време. — Обади се на братята си и на доктор Мартин. Накарай ги да дойдат тук, за да сме заедно. Калън иска да преустановим издирването на Дейън. Освен това заяви, че всеки един от вас трябва да реши дали желае да се разкрие или предпочита да остане в тайна.
— Налага ли се да уведомим нашата връзка в Съвета? — попита най-младият брат, Грей, който най-много приличаше на Меринъс.
— Не, нека да получат информация от техните къртици от вестниците и станциите — Кейн сви рамене. — Ще имаме достатъчно работа за вършене тук. Моите хора са готови да действат, за да гарантират безопасността на Калън и семейството му. Сега нека нещата да се задвижат.
Група от дванадесет мъже, бивши войници от Специалните части, следваха Кейн на всяка работа, която той поемеше, лична или свързана с бизнес. В момента заемаха всички стаи около тези, които Кейн и семейството му бяха наели.
— Колко неприятности очакваш? — попита сериозно Джон Тайлър, главата на клана.
Кейн въздъхна тежко.
— Очаквам поне едно покушение срещу тях по време на пресконференцията — призна той. — Искам Меринъс да е бронирана и всички достъпни места да бъдат покрити. Ще трябва моите хора да се погрижат за това. Може да мине и спокойно, но аз никога се надявам на това.
— Съвета ще ги иска мъртви, ако е възможно. Ако ли не, поне ще се опитат да ограничат щетите, които биха могли да нанесат. — Шера се изправи на крака, когато останалите се обърнаха към нея. — Те няма да очакват доказателствата, които Кейн има срещу тях, така че може да бъдем в по-голяма безопасност, отколкото смятаме.
Точно за това се молеше Кейн. Когато лайната достигнеха вентилатора, щяха да омажат повече от една правителствена личност и то от няколко държави, както и шепа милиардери. Ограничаването на щетите след това, нямаше да бъде лесно.
— Добре, нека да подготвим всичко — каза Джон напрегнато. — Искам да се погрижим за това и дъщеря ми да си дойде у дома. Да тръгваме.
И, разбира се, те го направиха. Не биха посмели да го игнорират или да не му се подчинят. Те тръгнаха. Всички, освен Шера. Тя проведе разговора, изпълнявайки своята част, а Кейн я наблюдаваше, как се движи неспокойно из стаята. Беше такава почти през целия ден. Нервна и неспособна да стои на едно място дълго време. Не че Кейн очакваше напрежението й да е същото като неговото. Всеки мускул на тялото му бе стегнат от възбуда и бе така, откакто тя бе пристъпила от сенките онази вечер.