Той не можеше да забрави чувството, което бе изпитал от това да я докосва. Вкусът на копринената й кожа, това дяволско гърлено ръмжене, което тя издаваше, докато той се движеше в тялото й. Шера харесваше грубия секс, да хапе със зъби, да стиска с ръце. Не беше свита виолетка или стеснителна девица, не е била дори като девствена. Беше съблазнителка, прелъстителка, тялото й се приспособяваше към него, призовавайки го към горещо единение. Кейн толкова много искаше да я вземе отново, че едва издържаше. Усещането на горещата й вагина, разтягаща се около него, влагата й, мокреща пениса и тестисите му. Проклета да е! Кейн не бе изпитвал такава възбуда от времето, прекарано в лабораториите.
И точно затова, сега Шера го мразеше. Тя никога не разбра защо тогава бе там. И не искаше да го изслуша, когато се опита да й каже, защо не се бе върнал за нея, както се бе заклел да направи. Трудно е да спасиш някого, когато си наполовина заровен в една яма, давещ се в собствената си кръв. Копелетата бяха разбрали по някакъв начин какво става и едва не го убиха заради усилията му. Това, което го спаси, бе фактът, че по това време те нямаха представа кой е той. И докато оздравее, го забравиха. Единствено учените и войниците в лабораторията бяха виждали лицето му, и Кейн внимаваше да не се излага под светлините на прожекторите и на всякакви публични изяви. Работи върху това десет години и щеше да продължи, докато види всяко копеле, стоящо зад това, унищожено. Точно както те унищожаваха.
Кейн отново погледна към Шера. Болката удари гърдите му, а вината го изяждаше жив. Какво й бяха причинили? Калън я бе спасил малко след покушението срещу живота на Кейн. Той я бе извел, беше я спасил, но нещо друго я беше белязало. То бе там, в изражението й, което бързо и предпазливо се променяше, когато той се приближеше прекалено много, в тайните, които се въртяха като сенки в тези тъмни зелени очи. Тя вече не му вярваше и Кейн не можеше да я вини. Беше го чакала, бе вярвала в него, а той се бе провалил. Нямаше значение защо.
— Шера, какво казват твоите хора? — младият мъж се приближи към нея и опита да овладее гнева си, когато тя се отдръпна.
— Ще бъдат тук след няколко часа. Тайбър и Танер вече са на път към Даун. Дейън им се е изплъзнал.
Мъжът видя стиснатите й юмруци. Тя изпита ярост, когато разбраха, че Тайбър едва бе стигнал навреме до другото момиче, за да я спаси от брутално изнасилване.
— Ще се изправят ли заедно с Калън? — попита я Кейн, знаейки, че една група ще постигне по-голямо въздействие, отколкото сам човек.
— Ние винаги сме стояли зад него. Точно както той винаги ни е защитавал — младата жена го стрелна с див поглед.
Още веднъж го бе срязала. Преди Шера да приключеше, той щеше да лежи на миниатюрни парченца в краката й.
— Това е всичко, което имах нужда да знам — Кейн кимна, вместо да се опитва да се препира с нея пред останалите. Обърна се към единия от братята си. — Кейлъб, разполагаме със задоволителна група, не само с един човек. Нека задържим част от информацията, ще споделим само това, което не може да се запази.
Кейлъб кимна, докато провеждаше друг разговор.
Мъжете Тайлър се движеха из стаята, изпълнявайки различни задачи. Шера ги наблюдаваше почти изкривила устни в ръмжене.
— Успокой се, скъпа, ние ще се погрижим за всичко — каза й меко Кейн.
Очите на младата жена потъмняха, а изражението й се изопна от гняв.
— Не съм ти скъпа! — отвърна презрително тя. — Така че спри с остроумните си глупости, Кейн. Познавам те и знам какъв си, така че престани да се опитваш да си играеш с мен.
Кейн почувства как контролът му започва да се руши. Осем изненадани лица се обърнаха към тях, наблюдавайки внимателно сцената. Очите му се присвиха, ръцете му се стиснаха в юмруци от желание да я завлече в съседната стая и да й даде нещо, с което да се бори.
— Скъпа, когато започна да си играя, няма да бъде само опит — изрече той възмутено, извръщайки се от нея. — Майната му, ще се заема с теб по-късно, когато имам време.
— Не, няма да се заемаш с мен и точка — Шера мина покрай него, насочвайки се към вратата.