— Няма да бъде лесно — той погледна към прозореца и плътните завеси, които го покриваха. — Не мога да обещая нищо друго, освен че винаги ще те обичам и че няма да те изоставя. Ще направя всичко, което мога, за да те защитавам.
— Никой не може да иска повече от теб, Калън — каза Меринъс меко. — Аз поне не очаквам повече от теб.
— А трябва — Калън въздъхна тежко, прокарвайки пръсти през косата си. — Трябваше да избягаш от мен с писъци, когато за първи път осъзна, че ме желаеш, Меринъс.
Тя се засмя леко, припомняйки си деня, в който го бе наблюдавала как мастурбира на задната тераса.
— Не мисля, че това бе възможно — каза младата жена с усмивка. — Бях твърде заета да се възхищавам на великолепното ти тяло.
Калън я стрелна с бърз, объркан поглед, след това се намръщи.
— Сериозен съм — смъмри я той.
— Както и аз, Калън — усмихна се тя. — Аз не съм слаба, нито толкова страхлива, че да не мога да се изправя пред това, което може да ми поднесе живота. Поради някаква причина, ние сме заедно. Ще се справим с това, което животът ни е приготвил, по най-добрия възможен начин.
Меринъс седна, извивайки крака под себе си и се наведе към рамото му. Взря се в него, когато той погледна назад към нея. Остави устните си да докоснат мускулестото рамо, докато ръката й галеше гърба му.
Калън пое дълбоко дъх.
— Никога не съм го очаквал от теб — той поклати глава леко развеселен. — Ти си опасна жена, Меринъс Тайлър.
— Не, просто съм решителна — ухили се тя до рамото му. — И бях очарована, когато видях как се самозадоволяваш.
Той се изчерви и я стрелна с поглед, който бе смесица от объркване и раздразнение. После поклати глава, обърна се и я придърпа в прегръдките си. Държеше я здраво притисната към тялото си, наслаждавайки се на топлината й, на начина, по който се отпускаше на него, взирайки се в очите му доверчиво.
— Трябва да си вземем душ и да започнем да се приготвяме за това, което ни предстои — каза Калън меко, мислейки за наближаващата пресконференция и за предстоящите дни, които щяха да бъдат пълни с безкрайни тестове, въпроси и опасности. Молеше се братът на Меринъс да знае какво, по дяволите, прави, защото ако нещо се случеше с нея, тогава Калън бе сигурен, че яростта му няма да може да бъде задоволена с нищо друго, освен с кръв.
— Ти никога не върна услугата, както обеща — напомни й мъжът, а веждата му се изви многозначително. — Когато се съберем отново, ще трябва да го направиш.
Меринъс се изчерви. Усети топлината по бузите си, но и пламък от желание между бедрата си. Това чувство й напомни, че е възможно да е заченала тази нощ. Не можеше да каже, че се чувства спокойна от идеята да се случи толкова скоро. Би предпочела да изчака, да е сигурна, че са в безопасност, преди да отглежда дете в условията, в които щяха да живеят с Калън през първите няколко години.
— Ще видя какво мога да направя за теб, захарче — провлече Меринъс, имитирайки ленивия южняшки акцент, който най-накрая бе привикнала да слуша.
— Е, просто го направи, сладурче — изимитира я той подигравателно и Меринъс трябваше да признае, че звучи доста по-добре от нея.
След това останаха мълчаливи. Притиснати един до друг, наблюдаваха как светлината постепенно прониква в стаята и настъпва новият ден.
— Не искам да тръгваме тази вечер — прошепна най-накрая Меринъс със съжаление. — Иска ми се да можем да останем така завинаги.
Калън въздъхна леко, а ръцете му галеха раменете и гърба й. Целуна я по челото, една нежна ласка на съжаление и копнеж.
— Хайде, да си вземем душ и да закусим. След това трябва да се свържа с останалите. Скоро всичко ще свърши, Меринъс. Тогава, може би, ще можем да създадем един по-добър живот за себе си.
Тя преглътна тежко, борейки се със страховете и мъката си. Не бе имала достатъчно време с него. Време, което да запази в спомените си, в случай, че се случи най-лошото. Не бе глупачка — знаеше, че пред тях има много опасности. Бе наясно с тях още от самото начало.
Калън се надигна от леглото, издърпа я и целуна върха на главата й още веднъж.
— Напред към банята. Аз ще използвам другата или няма да мога да държа ръцете си далеч от теб — той я побутна към вратата. — Върви. Докато слезеш долу вече ще закусвам.
— Ами ако те изпреваря? — попита тя лукаво.
Той й хвърли поглед, който ясно показваше, че се съмнява в това. Меринъс присви очи към него. Щеше да му покаже! Повдигна рамене, но не каза нищо и тръгна към банята, последвана от снизходителния му смях.