— Господи! Говорим за шибано тестостероново свръхнатоварване! — изпъшка Меринъс, докато падаше на задните си части. Тя се огледа наоколо. Предположи, че братята й и военната група на Кейн обикаляха помещението на горния етаж, за да се уверят, че е безопасно. Мамка му, не знаеше какво, по дяволите, правеха тези облечени в черно непознати със сурови студени очи, да не говорим за братята й.
— Не я докосвай! — Калън внезапно извърна яростните си, подивели очи към този, който бе дръзнал да направи движение зад нея.
Меринъс погледна нагоре навреме, за да види как Кейн вдига ръце и внимателно отстъпи назад. Калън направи само няколко крачки и рязко придърпа Меринъс към себе си. Тялото му бе пламнало от горещина, а мускулите му бяха стегнати от напрежение.
— Дай му няколко минути да се охлади — доктор Мартин застана властно между мъжете. — Махни се от тях. Занеси тялото на Дейън в друга стая, далеч от него. Остави го да се успокои или той никога няма да възстанови контрола си.
Меринъс погледна към Калън. Лицето му бе почервеняло, а очите затворени, докато я притискаше здраво.
— Калън? — прошепна тя.
— Можех да те изгубя — отговори той, а гласът му бе дрезгав и груб. — Ако бяха войници на Съвета или ако беше някой друг, щях да те изгубя.
Хватката му се стегна, докато се бореше за въздух.
— Боже, помогни ми. Меринъс, не мога да те загубя.
Тя въздъхна дълбоко и опита да се завърти в ръцете му. Най-сетне успя, когато Калън леко охлаби хватката си. Дланите й се преместиха на раменете му, а главата й се отпусна на развълнуваните му гърди. Около тях се движеха хора, говореха, задаваха въпроси и изискваха отговори.
— Как ни открихте? — Калън изведнъж вдигна глава. Очите му пламтяха от подозрение, докато оглеждаше хората наоколо.
— Кейн има проследяващо устройство за телефона на Меринъс — отговори хладно Шера. — Аз не знаех, Калън, до тази сутрин, когато той се опита да се обади и предавателят показа, че телефонът е бил унищожен.
Меринъс си спомни смътно, че бе видяла счупените останки от телефона на бюрото на Калън. Сигурно Дейън го бе унищожил, мислейки, че ще им попречи да се обадят за помощ. В къщата нямаше телефон. Нямаше начин да се проследят разговорите.
Калън пое дълбоко дъх, за да се успокои. Меринъс усети как контролът му бавно се завръща отново. Тялото му се отпусна леко.
— Калън, трябва да се измиеш — Кейн стоеше на няколко крачки от тях и ги наблюдаваше замислено. — Ще се обадим на полицията по този въпрос, но ти трябва да се стегнеш. Чичо Сам — той кимна към сенатора, — пристигна тук с нощен полет, за да ви придружи лично обратно за изслушванията на Сената, относно генетичните изменения и генното инженерство. Имаме много работа за вършене.
Калън се изправи бавно на крака. Ръцете му се обвиха около Меринъс, отказвайки да я пусне.
— Меринъс може да остане тук с нас — каза му Кейн твърдо.
— Не мисля така — младата жена не повярва на студената усмивка, която Калън изпрати към брат й. — Тя остава с мен, Кейн. И точка. Можеш да поговориш с нея, след като двамата се почистим.
Меринъс, която се бе изправила заедно с Калън, наблюдаваше как двамата мъже се гледат и всеки от тях се стреми да се наложи. Бяха като два питбула, готови да се сбият за един кокал, но заради различни причини. Кейн искаше да отведе своята невинна сестричка от тук и да я запази завинаги дете. Калън искаше жената, в която я бе превърнал, и бе дяволски решен да я задържи.
Кейн понечи да каже нещо. Меринъс знаеше, че каквито и думи да изречеше, само щеше да влоши ситуацията.
— Не започвай, задник — сряза го тя, виждайки насмешката, която проблесна в очите му — знак, че от устата му се готви да излезе нещо глупаво.
Той я стрелна с мрачен поглед. Меринъс си пое дълбоко въздух.
— Имам нужда от още един душ, както и Калън. Вие, момчета, направете каквото трябва, за да подготвите всичко за тръгването ни. Не мога да се занимавам с това точно сега.
Главата й бе прекалено замаяна, през вените й още препускаха шок, страх и гняв. Натрупването на адреналин я превръщаше в кучка.
— Поне се опитай да побързаш — Кейн прокара пръсти през късата си коса, нетърпение стягаше тялото му. — Трябва да направим статията заедно и нещата да започнат от тук, Меринъс. Имам нужда от теб за това.
Брат й я прониза с властен поглед.
— Само че ще трябва да почакаш — каза му младата жена, приемайки ръката на Калън. Той я обви около нея, защото краката й трепереха. — Точно сега не мога, Кейн. Просто не мога.