— Изключи, Джо — извика той на оператора си. — Попаднахме на лентяй. — После се обърна и се запромъква към кораба, като крещеше на тълпата да не настъпва кабела на микрофона му.
Шест преки по-нататък и половин час по-късно Пит успя да намери таксиметров шофьор, който беше заинтересуван повече от идеята да припечели нещо, отколкото да хвърля влюбени погледи към изваден от океана разбит кораб.
— Накъде? — попита шофьорът.
Пит се поколеба, погледна мръсната потна риза и панталоните под скъсаната си и не по-малко омърляна шуба. Нямаше нужда от огледало, за да види кървясалите очи и сенките си от недоспиване. Като нищо можеше да мине за истински бездомник от Бауъри8. Но после си помисли: какво от това, по дяволите, та той току-що беше слязъл от презокеанския лайнер, който някога е бил най-престижният в света.
— Кой е най-луксозният и скъп хотел в града?
— „Пиър“, на Пето авеню и Шейсет и първа, но не е евтин.
— Тогава към „Пиър“.
Шофьорът огледа през рамо Пит и сбърчи нос. После сви рамене и се включи в движението. Отне му по-малко от половин час, за да стигне до тротоара пред „Пиър“, който гледаше към Сентръл парк.
Пит плати за таксито, влезе през въртящата се врата и се упъти към рецепцията.
Администраторът му отправи класическия поглед на отвращение.
— Съжалявам, сър — заговори високомерно той, преди още Пит да си е отворил устата. — Нямаме свободни стаи.
Пит беше наясно, че ако даде истинското си име, нямаше да минат и минути и тълпата репортери щеше да е открила къде се намира. Още не беше готов да се подложи на мъченията, до които води знаменитостта. Единственото, което искаше, беше непробуден сън.
— Аз не съм такъв, на какъвто ви изглеждам — каза Пит, като се опитваше да внесе нотка на възмущение в гласа си. — Аз по една случайност съм професор Р. Малкълм Смит, писател и археолог. Току-що слязох от самолета след четири месечни разкопки по Амазонка и нямах време да се преоблека. След малко ще пристигне от летището и помощника ми с багажа.
Администраторът веднага стана мек като памук.
— О, толкова съжалявам, професор Смит, не ви познах. Но въпреки това нямаме свободни стаи. Градът е пълен с хора, дошли да видят пристигането на „Титаник“. Сигурен съм, че разбирате.
Изигра го великолепно. Не беше повярвал на нито една дума от измислената история на Пит.
— Аз гарантирам за професора — каза глас зад Пит. — Дайте му най-хубавия апартамент и го пишете за сметка на този адрес.
Една карта беше подхвърлена върху плота. Администраторът я вдигна, прочете я и светна като римски свещник. После постави с претенциозен жест регистрационна карта пред Пит и му подаде ключа с ловкостта на фокусник.
Пит бавно се извърна и се оказа срещу лице, не по-малко уморено и изпито от неговото. Устните бяха извити в разбираща усмивка, но очите гледаха с угасналия и празен поглед на мъртвец. Мъжът беше Джийн Сийграм.
— Как успя да ме откриеш толкова бързо? — попита Пит.
Той лежеше във ваната и отпиваше водка с лед. Сийграм беше седнал срещу него върху тоалетната чиния.
— Не стана нужда да напрягам интуицията си — отвърна той. — Видях те да напускаш пристанището и те проследих.
— Мислех, че в момента танцуваш на „Титаник“.
— Корабът не означава нищо за мен. Единствената ми грижа е бизаният в трезора му, а ми казаха, че по-рано от четирийсет и осем часа той няма да бъде закаран на сух док, за да бъдат разчистени отпадъците в товарния трюм.
— Тогава защо не си починеш тия дни и не се позабавляваш. Само след няколко седмици проблемът ти ще бъде решен. Сицилианският проект ще слезе от чертожните маси и ще стане действаща реалност.
Очите на Сийграм се затвориха за миг.
— Исках да говоря с теб — каза тихо той. — Да говоря с теб за Дана.
О, господи, помисли си Пит, започна се! Как да стоиш с открито лице пред мъжа, с чиято съпруга си се любил. До този момент единственото, което можеше да направи, е да поддържа безразличен тон по време на разговора.
— Как се оправя тя след всичко, което преживя?
— Добре, предполагам — сви рамене Сийграм.
— Предполагаш? Но тя напусна кораба още преди два дни с хеликоптер на военноморските сили. Не си ли я виждал, откакто е на брега?
— Не желае да ме види… казва, че всичко между нас е свършено.
8
Бауъри — улица в източен Манхатън, на която от началото на века се намират множество евтини хотели, приюти за бездомници и долнопробни кръчми. — Б.пр.