— Трябва ли да разбираме, че всички други опити са били неуспешни?
— Явиха се известни усложнения — призна Дана.
В единия джоб на шубата си Дана нервно усукваше носна кърпичка, докато пръстите й изтръпнаха от болка. Дългите месеци на срещи с мъжете и жените от пресата си казаха своето.
— След като сте изгубили връзка с „Дийп Фадъм“, откъде знаете със сигурност, че екипажът е още жив?
— Компютърните данни сочат, че положението им няма да стане критично по-рано от четири часа и четирийсет минути.
— Как възнамерява НЮМА да извади „Титаник“, ако електролитният химикал не бъде инжектиран напълно в тинята около корпуса?
— Не е по възможностите ми да отговоря на този въпрос — каза Дана. — Последното съобщение на господин Пит, предадено от „Каприкорн“, гласи само, че те ще извадят потъналия параход в рамките на следващите няколко часа. В него не са изложени подробности относно метода на работа.
— Ами ако е твърде късно? Ако Киъл, Чавез и Мъркър са вече мъртви?
Лицето на Дана доби суров вид.
— Те не са мъртви — заяви тя със святкащи очи. — И първият от вас, който пусне този жесток и нечовешки слух, преди това да е доказан факт, ще бъде изритан от този кораб и да вървят по дяволите и акредитивите, и рейтингите ви „Нилсен“4 за популярност! Разбрахте ли?
Репортерите застинаха за миг, онемели от изненада от внезапния изблик на гняв от страна на Дана, после бавно и тихомълком започнаха да свалят микрофоните си и да се разотиват към палубата.
Рик Спенсър разгъна широк лист хартия върху масата с морската карта и го затисна с няколко полупразни чаши за кафе. Това беше чертеж, който изобразяваше „Титаник“ и разположението му на морското дъно. Мъжът посочи с молив няколко места по корпуса, отбелязани с малки кръстчета.
— Ето как ще стане — започна да обяснява той. — Според компютърните данни в тези възлови точки в утайката около корпуса на „Титаник“ ще трябва да разположим осемдесет заряда, всеки съдържащ по тринайсет килограма експлозив.
Сандекър се наведе над чертежа и огледа отбелязаните кръстчета.
— Виждам, че си ги разположил в по три редици от всяка страна.
— Точно така, сър — отвърна Спенсър. — Външните редици са на петдесет и пет метра встрани, средните — на трийсет и шест, а вътрешните — само на осемнайсет метра от обшивката на кораба. Ще взривим първо външната редица откъм десния борд. След осем секунди ще възпламеним външната редица откъм левия борд. След още осем секунди повтаряме процедурата със средните редици и така нататък.
— Нещо като клатушкане напред-назад кола, затънала в кал — обади се Джордино, без никой да го е питал.
Спенсър кимна.
— Да, сравнението е доста удачно.
— А защо да не го изтръгнем от тинята с един-единствен мощен взрив? — попита Джордино.
— Възможно е един внезапен удар да даде резултат, но геолозите препоръчват отделни застъпващи се ударни вълни. Целта ни е да постигнем вибрация.
— Имаме ли експлозиви? — попита Пит.
— „Бомбърджър“ носи близо тон за сеизмично изследователски цели — отвърна Спенсър. — В складовете на „Модок“ има сто и осемдесет килограма за взривяване при спасителни операции.
— Ще свършат ли работа?
— Трудно е да се каже — призна Спенсър. — Още сто трийсет и пет килограма биха ни предоставили по-голяма вероятност за успех.
— Бихме могли да ги доставим от сушата със самолет и да ги спуснем по въздуха — предложи Сандекър.
Пит поклати глава.
— Докато експлозивите пристигнат и бъдат натоварени на подводница, а после и разположени на морското дъно, ще се забавим с два часа.
— Тогава да не се мотаем повече — каза рязко Сандекър. — Трябва да спазим строго определения срок. — Той се обърна към Гън: — За колко време могат да се поставят експлозивите?
— За четири часа — отвърна Гън, без да се замисля.
Сандекър присви очи.
— Това доста ще глътне от времето ни. Ще ни останат само петнайсет минути.
— Ще успеем — каза Гън. — Има обаче едно условие.
— Какво е то? — попита нетърпеливо Сандекър.
— Ще са нужни всички действащи подводници, с които разполагаме.
— Това значи да изтеглим „Сафо II“ от мястото й до „Дийп Фадъм“ — поясни Пит. — Ония нещастници долу ще си помислят, че ги зарязваме.
4
Рейтингите „Нилсен“ се наричат сведенията за зрителен интерес в американската телевизия. Компанията „Нилсен“ наблюдава телевизионните навици на 1700 домакинства. — Б.пр.