Стигна до Бюрото само за няколко минути. Движението не бе натоварено, улиците бяха толкова спокойни, че компютризираните светофарни уредби въобще не го спряха.
Марк паркира в подземния гараж на ФБР. Посрещна го Безименния, който явно го очакваше. „Този човек никога ли не спи?“ Предвестник на лоши вести най-вероятно, но не каза нищо, защото Елиът, както обикновено, не промълви нито дума. „Сигурно е евнух“, помисли си Марк. Щастливец. Качиха се заедно до седмия етаж. Безименния го въведе безшумно в кабинета на директора. „Интересно, какво ли хоби има? Сигурно е суфльор в театъра на глухите.“
— Мистър Андрюз, сър.
Директорът не го поздрави. Все още бе облечен в официалните си дрехи. Лицето му бе мрачно като буреносен облак.
— Седни, Андрюз.
„Върнахме се на Андрюз“, помисли си Марк.
— Ако можех да те измъкна от колата още на паркинга, да те опра на стената и да те застрелям, бих го направил.
Марк се опита да си придаде невинен вид. Пред Ник Стамс обикновено успяваше. Но не и пред директора.
— Глупав, безмозъчен, безотговорен, безразсъден идиот!
Марк се уплаши повече от директора, отколкото от онези, които можеха да се опитат да го убият.
— Излагаш на опасност мен, Бюрото и президента — продължи директорът.
Марк чуваше ударите на сърцето му. Ако можеше да ги преброи, сигурно щеше да стигне до сто и двайсет.
Директорът крещеше:
— Ако можех да те обеся или дори само да те уволня… Колко сенатори останаха, Андрюз?
— Седем, сър.
— Кажи ги.
— Дънкън, Бей, Торнтън, Бърд, Пърси, Декстър… Декстър и… — Марк пребледня.
— Summa cum laude7 в Йейл, а си наивен като момченце. Когато те видяхме за първи път с доктор Декстър, като знаехме, че на трети март тя е била дежурна в „Уудро Уилсън“, бяхме достатъчно глупави, достатъчно глупави — повтори още по-отчетливо той, — да предположим, че това е във връзка с разследването, но сега откриваме, че тя е не само дъщеря на един от седемте сенатори, заподозрени в заговор за убийството на президента, но и твоя любовница.
Марк се опита да възрази, но устните му не помръднаха.
— Ще отречеш ли, че си спал с нея, Андрюз?
— Да, сър — тихо отвърна Марк.
Директорът онемя за момент.
— Млади човече, подслушваме къщата, знаем какво се случи.
Марк скочи от стола си и слиса присъстващите с яростните си викове.
— Нямаше да го отрека — изкрещя той, — ако не ми беше попречил, копеле такова. Забравил ли си какво е да обичаш, ако изобщо си знаел някога? Майната му на Бюрото, а аз не използвам често тази дума! Майната ти и на теб! Работя по шестнайсет часа на ден и не мога да спя дори и през нощта. Някой може би се опитва да ме убие и се оказва, че ти, единственият на когото вярвах, си наредил на безименните си воайори да се забавляват за моя сметка. Дано се пържиш в ада! Предпочитам да си имам работа с мафията.
Никога през живота си не се бе ядосвал така. Отпусна се на стола и зачака последствията. Вече не го бе грижа за нищо и това го крепеше. Директорът също мълчеше. Отиде до прозореца и се загледа навън. Сетне се обърна бавно, едрото му тяло се насочи към него.
„Това е краят“, помисли си Марк.
Директорът спря на около метър от него и го погледна право в очите, така както бе направил при първата им среща.
— Извинявай — каза Тайсън. — Цялата история ме изнерви много. Допреди малко бях с президента. Оставих го здрав, жизнен и изпълнен с планове за бъдещето на страната само за да разбера, че единствената му надежда да осъществи мечтите си спи с дъщерята на един от седмината, които може би точно в този момент обмислят убийството му. Това ми бе достатъчно.
„Голям човек“, помисли си Марк.
Директорът продължаваше да го гледа в очите.
— Да се молим на Бога да не е Декстър. Защото, ако се окаже той, грози те страшна опасност, Марк. — Тайсън замълча за миг. — Между другото, тези безименни воайори те охраняват денонощно, без почивка. Някои от тях дори имат жени и деца. Сега и двамата знаем истината. Да се залавяме за работа и да се опитаме да запазим разума си през следващите три дни. Просто запомни, че трябва да ми казваш всичко.
Марк бе спечелил. Не, беше загубил.
— Останаха седем сенатори. — Произнасяше думите бавно и уморено, все още бе напрегнат.
Марк никога не го бе виждал в подобно състояние.