— Благодаря, но не искаме — извика тя на прислужницата. — Върви да си лягаш, Алис. Ще се видим сутринта.
Алис им пожела „лека нощ“ и се отправи към вратата. Райлън вече знаеше, че апартаментът й се намира в съседна пристройка, отделена от главната с тясна пътечка. След като жената си отиде, той се запита дали не е забелязала ръцете му върху коленете на Кирстен.
Може би Кирстен си бе помислила същото, защото свали крака и седна на дивана.
— Сигурен ли сте, че не искате още нещо? — запита тя любезно, за да прикрие неловкото положение. Едно питие? Или десерт?
— Не, благодаря. Що за сваляч беше Рам?
Беше й необходимо известно време, за да разбере въпроса му.
— Сваляч ли?
— Ами да. Дали е бил внимателен, срамежлив, арогантен, екстравагантен, откровен? Какъв беше? Разкажете ми за вечерта, в която сте се запознали.
— Сигурна съм, че вече сте чели тази част от книгата ми.
— Така е, но ми трябват повече подробности, от колкото са описани. Кое беше първото нещо, което ви каза?
— Няма начин.
— Моля ви, Кирстен, наистина е необходимо.
— Но нали ви казвам! Първото нещо, което ми каза, беше: „Няма начин!“
— О, значи вие първа сте го заговорили. — Райлън опря лакът на ръба на дивана, опря глава на ръката си и я погледна с усмивката, омагьосала половината от населението на света. — Разкажете ми за това.
Тя си пое дълбоко дъх.
— Току-що бях получила магистърската си степен. Тогава си мислех, че съм голяма работа.
— Нищо не се е променило.
Кирстен го нагледа, но той с облекчение установи че се усмихва.
— Повечето от мъжете, с които излизах, бяха студенти. Моя приятелка ме покани да отида с нея в един нощен клуб. Знаех, че там ходят обикновено работници и не исках да отида. Но тя се бе запознала с един пилот от морската авиация и си бяха определили среща там. Не ми оставаше нищо друго, така че…
— Отидохте — довърши вместо нея Райлън. Той бе сплел пръстите си и гледаше допрените си длани, сякаш ясно виждаше описваните от нея сцени. — Мога да си го представя. Вие, красива млада дама, която се чувства съвсем не на мястото си сред обикновените, груби моряци и…
— … и след като приятелката ми ме изостави, за да танцува със своя пилот, аз останах съвсем сама на масата. Тогава забелязах едно момче в другия край на салона.
На лицето й отново се появи усмивка. Искрена. Непринудена, естествена усмивка. Стомахът на Райлън се сви от пристъп на ревност към Чарлс Рам. Тя продължи:
— Беше висок, рус, привлекателен, с широки рамене и арогантна усмивка. Тя сякаш казваше: „Разбивайте сърцата си, момичета.“
— А вие мразехте този тип мъже — подхвърли той, долавяйки истината интуитивно.
— При това страстно. Но той си проправи път през тълпата и седна на моята маса.
— Как?
— Как?!
— Ами да, как? Просто седна? Или се тръшна на стола? Как?
— Просто го обърна, настани се обратно и обгърна с ръце облегалката.
— Добре, благодаря. Извинете, че ви прекъснах. Продължавайте.
— Не каза нито дума. Просто си седеше с онази негова усмивка и се взираше в мен. Казах му: „Престанете да ме гледате!“, а той отговори:
— „Няма начин.“
И двамата се засмяха.
— А какво стана после? Поръча ли ви питие?
— Предложи ми, но аз отказах.
— Колко жестоко.
Кирстен подскочи, сякаш някой бе стрелял по нея. Приятната й усмивка се замени с изумление.
— Точно така се изрази и Чарли. Притисна ръце към гърдите си като Ромео и каза: „Наранихте ме прекрасна девойко!“
Райлън се засмя:
— Сигурно го познавам по-добре, отколкото си мислех. Давайте нататък. Какво стана после?
— Глупостта му ме разсмя.
— Което е разчупило леда.
— Да. В момент на слабост му позволих да ми поръча чаша бяло вино.
— Бяло вино, а? — запита развеселен той. — А носехте ли очилата си, докато отпивахте изискано от чашата си сред закоравелите пиячи на бира и шотландско уиски?
Усетил, че сега тя се чувства по-спокойна, той се отпусна по гръб пред дивана и подложи ръце под главата си, после изхлузи обувките си. Хлътналия му корем образуваше вдлъбнатина и той си даде сметка, че е гладен. И малко възбуден. Запита се дали Кирстен забелязва леката издутина изпод дънките му. Сигурно не. Откакто бе престъпил прага на дома й, това бе нормално състояние за него. Ако изобщо си бе направила труда да го погледне, сигурно бе решила, че просто е доста надарен. Тази мисъл го накара да се усмихне.
За да се оправдае, запита:
— Каква обща тема намерихте с Рам?
— Говорихме предимно за него. О, задаваше ми учтиви въпроси и много се изненада, щом научи, че току-що съм се дипломирала. Но предпочиташе да разговаряме за самолети и полети. Впрочем, както винаги.