Выбрать главу

— Значи вие живеехте в неговата сянка по собствен избор?

-Да.

— Но защо? Не ревнувахте ли съпруга си от тълпите почитатели, които се навъртаха около него непрекъснато?

— Що за абсурд!

— Хм. — В изражението му ясно се четеше недоверие. — Заснехме една сцена, когато кариерата на Рам едва започва.

— Нямах намерение да подхващам игра на думи.

Той мислено я поздрави за остроумието. Фактът че се опитваше да го раздразни, беше добър знак. Може би бе постигнал някакъв напредък.

— Та както ви казах — продължи той, — след едно авиошоу момиче по бански се приближи до него и го целуна страстно в устата. Предложи му да използва тялото й в най-близкия хотел. Думите й бяха горе-долу такива: „Ще ви предложа техника, каквато досега не сте и сънували, Демън!“ Това истина ли е или измислица?

Кирстен придърпа купата с ягоди и започна да ги пренарежда, без да си вземе нито една.

— Това е обобщен образ. Подобни неща се случваха постоянно.

— Райлън я наблюдаваше внимателно.

— А това притесняваше ли ви?

— Книгата и филмът са за Чарли, а не за мен.

— Преиначавате въпроса ми, Кирстен.

— Което би трябвало да ви подскаже, че не желая да го коментирам.

— Значи все пак ви е притеснявало?

Тя скочи от стола си и отчетливо произнесе:

— Това беше отвратително, мистър Норт. Беше като груба намеса в личния ни живот.

— Което правя и аз в момента.

— Слава богу! Най-после разбрахте намека! — Отметна бретона си с рязко движение на ръката. — Престанете да се ровите във взаимоотношенията ми с моя съпруг. Той няма нищо общо със звездата Демън Рам. — Заобиколи бюрото и излезе от кабинета, но той веднага я последва, докато стигнаха пред спалнята й.

— Грешите — каза й. — Един мъж живее с една жена. Независимо дали я е обичал, мразил или е бил безразличен към нея, тя със сигурност е имала някакво влияние над него.

— Е, добре. Бих желала да мисля, че съм имала положително влияние над Чарли. Той ме обичаше. Имаше нужда от мен. Дори ме харесваше, което е рядкост в съвременните семейства. — Пое си дълбоко дъх. — Но пак ви повтарям, нито книгата, нито филмът касаят съвместния ни живот. В тях се разказва за кариерата му и ако искате да говорите за този аспект от живота му — чудесно. Ако пък не, значи губите и своето, и моето време с престоя си тук. Казах ви го още миналата седмица в кантората на Мел. А сега, моля щ ме извините.

Кирстен влезе в стаята си и затвори вратата. След петнадесетина минути, вече обута в къси шорти, излезе, за да открие, че Райлън я чака, облегнат на стената. Той подхвана разговора точно оттам от където го бяха прекъснали:

— Той говореше ли с вас за работата си?

— През цялото време.

— Споменавал ли е някога, че се страхува?

Въпросът му я накара да се замисли за момент, но не я обиди, както бе очаквал. Тя внимателно подбираше всяка дума.

— Страх не е най-точната дума. Предпазливост по-скоро. Беше много предпазлив. Изчисляваше всеки номер с математическа точност, преди да се качи в самолета, за да го изпробва.

— А беше ли суеверен?

— О, да. Беше много суеверен.

Тя спря до вратата на терасата и улови дръжката.

— Нямате ли какво да правите? Или да отидете някъде? Кога трябва да се явите на снимки?

— Чак следващата седмица. Дотогава ще снимат кадри, в които не участвам.

— Не трябва ли да учите репликите си?

— Зная си ги. — Изгледа го нетърпеливо. Той и се усмихна в отговор. — А вие къде отивате?

— Аз отивам да се поразходя край брега.

— Звучи чудесно.

— Обикновено ходя сама.

— Този път ще имате компания.

Без да й даде възможност да възрази, Райлън я улови над лакътя и я поведе по стълбите.

— Нямам нужда от помощта ви — сряза го тя раздразнено. — Мога да се спусна по тези стълби дори през нощта.

— Ходили сте на брега посред нощ?

— Понякога.

— Когато всички спят? А вие защо не можете?

— Какво? Да спя? — Бяха стигнали брега и тя издърпа ръката си. — Заспивам трудно.

Тя не се впусна в подробни обяснения и той не настоя. Беше разбрал, че не трябва да я притиска прекалено. Поеха боси по самия край на брега. Водата се плискаше около глезените им.

— Нека и аз да ви задам един въпрос за разнообразие — каза тя, изненадвайки го.

— Ще бъде съвсем честно.

— Не се ли ровите в тези подробности поради някаква причина, която няма нищо общо с филма? Която няма връзка дори с живота на Чарли?

— Естествено. Прекарах часове наред с хора от екипа, особено със Сам. Този човек е в състояние да изпие повече бира, без да падне под масата, от всеки друг сред познатите ми.