Кирстен се усмихна, щом той спомена името на пилота ветеран, който бе приятел на Чарли още от деня, в който той се бе посветил на висшия пилотаж. Отслабналото му зрение му пречеше да лети, затова той бе преживявал всеки полет чрез Чарлс Рам.
— Сигурна съм, че той ви е разказал доста интересни истории — засмя се тя.
— Не ви ли ги разправи и на вас, докато пишехте книгата?
— Да, но в доста цензурирана версия.
— Сигурно сте права. Езикът му е доста пиперлив — Райлън продължи сериозно: — Старецът много ви уважава. За вас ми каза само хубави неща.
Можеше да се обзаложи, че Кирстен остана доволна. Внезапно му хрумна, че тя не може да е помрачавала щастието на Демън Рам, защото в противен случай най-добрият му приятел но би се изказал толкова ласкаво за нея. Това отхвърляше вероятността тя да е фригидна. Въпреки че кой съпруг би признал пред друг мъж, че жена му е фригидна? По дяволите, това си оставаше загадка.
— Добър ли е актьорът, който играе ролята на Сам? — запята тя, откъсвайки го от мислите му.
— Ааа… да, добър е. Но не смятам, че е успял да долови чувствителността на Сам.
— Сам е много своенравен, но има голямо сърце.
— На ми беше необходимо много време да го разбера — отвърна Райлън, после се засмя и поклати глава. — Старият кучи син сигурно се е присмивал на авиаторските ми умения.
— Да не би да сте се учили да летите заради филма?
— Вече знаех как се прави. Сам само ми показа някои от най-елементарните трикове за начинаещи.
— Значи слухът, че имате самолет, е верен?
— Не е „Боинг–707“, ако това имате предвид. Не ви ли напомня мълвата за султанската ми шатра? — отвърна той с ирония.
— Оргии на единадесет хиляди метра височина?
Райлън я изгледа мрачно.
— Сега можем да се смеем на това, но тогава за малко не бе съсипано името на една жена.
— Някоя актриса?
— Да. — Той спря, вдигна една раковина и я запрати далече в океана. — Пристигнахме в Лондон едновременно за снимките на онзи филм. Онова, което пресата „пропусна“ да спомене, беше, че пътувахме в различни самолети. Срещнах се с нея само веднъж в кабинета на режисьора, и то в присъствието на още няколко души.
Вятърът развяваше игриво косата му, но устните му бяха стиснати, а в очите му се четеше гняв. В поведението му нямаше нищо весело.
— Когато историята се появи във вестниците, там се твърдеше, че сме били заловени при пристигането ни на летище „Хийтроу“ и вече сме имали връзка. Тогавашният й приятел я изостави заради това, майка й се обади от другата страна на Атлантика само за да я нарече „повлекана“. Момичето беше толкова разстроено, че не бе в състояние да работи дни наред. Това беше първият й филм. Режисьорът бе същия негодник. Тя се ужасяваше от него и не можеше да се справи с двамата си агенти, които бяха алчни мошеници. Беше самата невинност. Сега разбирам колко трудно й е било. Нуждаеше се от няколко таблетки, за да може да стане от леглото, и от много повече, за да заспи. Потискаше обзелата я параноя с кокаин. Преживяваше всичко, което пишеха за нея в пресата. Проклети копелета!
Обърна се към вятъра, без да го усеща. Без да полага никакво усилие, обзелото го вълнение се изписа ясно на лицето му. Нищо чудно, че камерите бяха влюбени в него.
Осъзнавайки внезапно лошото настроение, в което беше изпаднал, Райлън се обърна и видя, че Кирстен го наблюдава. Отправи й една от познатите си иронични усмивки.
— Ето такъв е Холивуд. — Погледът му обходи стройните й форми, очертани ясно изпод разветите от вятъра дрехи.
— Много сте красива — отбеляза той. — Мислили сте някога да станете филмова звезда?
Тя се разсмя, но бризът отвя звука, оставяйки на Райлън само представата за усмихнатите и устни. Болезнено копнееше да опита отново вкуса им.
— Липсва ни дисциплина? Не бих казал. Видях как седяхте на стола и работехте върху една и съща страница от ръкописа си часове напред.
— Това е различно.
— С какво?
— По-лично е. Само между думите върху листа и мен.
— Това е много важно за вас, нали? По този начин защитавате личния си живот.
— Да, много е важно.
— Може би е по-добре, че не сте се пробвали в Холивуд. Там сигурно щяха да ви променят.
Надяваше се, че тя ще се хване, и точно така стана. Кирстен го попита как биха могли да я променят.
— Сигурно щяха да ви накарат да си пуснете косата по-дълга. А така дяволски много ви отива. — Обхвана с длан лицето й и погали скулите и кичура, паднал над очите й. — Невероятни очи. Големи, интелигентни, изразителни. Нямате нужда от спирала за мигли. Костите ви са съвършени. И тези високи скули. — Повдигна леко брадичката й и погали с палец разтворените й устни. — Красиви зъби. Прелъстителна усмивка. А от опит знам, че се целувате чудесно.