Тя изкрещя, обзета от ужас.
Лицето му се размиваше изпод шлема.
Гледаше как красивите му черти се размазват и се сливат в едно, докато накрая не беше в състояние да ги различи. Опита да се втурне към него, но краката й, тежащи като олово, сякаш бяха вкопани в пясъка. „Скачай, скачай, Чарли! Все още има Време!“ Но той не скачаше, защото тълпата шумно аплодираше смелостта му.
Пламъците обвиха пилотската кабина и тя вече не го виждаше. Не можеше да извика. Собственият и дъх изгаряше дробовете й.
Горещият пясък ожули коленете й, когато се свлече на земята. Не… не… не…
Райлън не беше заспал. Когато чу слабите, приглушени викове от другия край на коридора, скочи от леглото като изстрелян. Нахлузи бързо захвърлените си къси панталони и без да губи време да ги закопчава, се втурна към спалнята й и отвори вратата с трясък. Процеждащата се светлина му помогна да стигне веднага до леглото, където Кирстен се мяташе в плен на кошмара.
Не спря да се замисли. Дори не му хрумна да прецени възможностите. И през ум не му мина да повика Алис. Без капка колебание се наведе над леглото и придърпа жената към себе си.
Тя откликна мигновено. Напрегнатото й тяло се отпусна. Ръцете й, досега мачкащи конвулсивно чаршафите, се обвиха около врата му и сграбчиха косите му. Но той не обърна внимание. Само я припи още по-силно.
— Шшт. Аз съм тук. Всичко свърши…
Тя го прегърна по-плътно и скри лице в рамото му. Не беше сигурен дали се е събудила напълно, въпреки че заплака. Сълзите й бяха топли и мокреха кожата му. Той ги мразеше и ги обичаше едновременно.
Кошмарът й трябва да е бил ужасен, за да предизвика такава уплаха, каквато беше зърнал в изражението й, преди тя да успее да скрие лицето си. Нямаше намерение да прогони злите демони с баналното уверение, че всичко е било само лош сън. Кошмарите бяха истинско мъчение за сънуващия ги. Докато й бе необходим, той щеше да остане с нея.
Ръцете му бяха нежни. Погали главата й и я привлече внимателно в извивката под брадата си. Дланите му се движеха по гладката кожа на раменете й и всеки път я притискаха все по-плътно. Тялото й се разтърсваше от тръпки. Сънят може и да беше свършил, но страхът продължаваше да я измъчва.
Най-сетне риданията й затихнаха, но тя не се отдръпна.
— Горкичката — прошепна той в ухото й. — Станала си вир-вода.
Кирстен не се опита да го спре, когато вдигна края на нощницата й, за да изтрие потта от врата и гърдите й. Райлън се опитваше да действа непринудено, но когато установи, че под тънката дреха тя не носи нищо друго, му стана много трудно да я докосва, без да влага страст. Най-сетне, с огромна неохота, пусна нощницата.
Прегърна я през кръста и едва тогава си даде сметка, че цялата е обляна в пот вследствие на изживения кошмар. С ръце той прихвана материята на широката дреха и започна да попива с нея влагата от кожата й.
Тя изглеждаше толкова крехка, дребничка като дете. Струваше му се, че може да я прекърши с ръце Ала когато пръстите му докоснаха гърдите й, усети женствената им пълнота и почувства почти физическа болка. Не можеше да се въздържи и продължи да изучава.
Докато придържаше гърдите й с длани, ясно чу как тя си пое дълбоко дъх и се подготви да бъде отпратен. Ала за негова изненада и удоволствие, Кирстен само обви по-плътно ръце около врата му.
Сърцето се блъскаше лудо в гърдите му. Тя не се отдръпна, а се остави с наслада на ласките. На слабия шепот, отронен от устните й, той отвърна със страстен стон. Малката й уста се долепи до шията му и започна да я обсипва с целувки.
— Кирстен — каза той дрезгаво.
Господи, беше толкова приятно! Дяволски приятно. Кирстен не се опитваше да го впечатли със съвършена физика. Не искаше и да се докопа до него, за да сподели славата му. Нито пък имаше за цел да получи роля в някой филм.
Тя имаше нужда от него. От него, Райлън. Не от филмовата звезда. Това беше честно. И истинско. Най-хубавото нещо, което можеше да се случи между мъжа и жената. И безмълвното й отчаяние беше най-опияняващото усещане, обземало го от години.
Беше толкова възбуден, че трябваше да стисне зъби, за да се овладее. Ами ако тя забележеше и сложеше край на всичко сега?
Влажни и измачкани, чаршафите се въргаляха в краката им. Това го подтикна към действие. Искаше му се да се облегне на възглавницата, за да я покрие и предпази със собственото си тяло. След това, когато вече нямаше да се страхува от него, да целува устните й и да гали съвършеното й тяло, докато тя се подготви и разтвори за него, както той за нея.
Но не биваше да я насилва. Не още. Не искаше да развали всичко с припряността си.
Наклони леко глава. Очите й все още бяха затворени. Устните й се разтвориха леко и той ги покри със своите. Зацелува я нежно, а после все по-жадно. Облиза солените сълзи в ъгълчетата и миг по-късно езиците им се срещнаха.