След като попи потта, тя му върна хавлията.
— Благодаря.
— Няма защо. Трябва ви друга нощница. Къде да намеря?
— В третото чекмедже — посочи тя към скрина.
Той намери една и я отнесе до леглото. След това й я подаде и се извърна с гръб, докато тихият и глас му подсказа, че се е преоблякла.
— Благодаря.
— Опитайте се да поспите.
Тя се подчини веднага. Райлън я зави с одеялото и се наведе над нея, докато лицето му се изравни с нейното.
— Какво сънувахте, Кирстен?
— Чарли.
Лицето му ясно изрази отрицателните емоции от очаквания отговор. Въпреки това в гласа му нямаше нищо друго, освен ледена убеденост, когато й каза.
— Но аз бях мъжът, когото търсехте.
Пета глава
Тя харесваше мъжете.
Теорията за евентуалната й фригидност, слава богу, се бе разбила на пух и прах. Отпивайки от кафето си, докато наблюдаваше през вратата на терасата как Кирстен се пече на верандата, Райлън си мислеше колко жалко би било, ако тази прекрасна жена се окажеше фригидна.
Но не беше. Ни най-малко. Може съзнанието й да бе затворено за всяка мисъл за секс, но тялото и не беше.
Сега основният въпрос беше с кого тя би искала да прави любов. Страхуваше се, че знае отговора, и тъй като Алис се въртеше наблизо, изруга тихо.
Ако беше срещнал Кирстен, докато тя е била омъжена за Демън Рам, щеше да си помисли: „Проклето копеле с късмет!“, но никога не би и помислил да я задиря. Той си бе имал своите любовни авантюри, но никога, никога с омъжена жена, колкото и силно я бе желал.
Беше живял с две жени, но за много кратко време. Първата беше амбициозна млада актриса, която бе пристигнала в Холивуд почти едновременно с него. Бяха си давали съчувствие и сигурност в леглото. След няколко провала в киното тя бе заменила сериозните си професионални амбиции в леки порнофилми. Райлън веднага сложи край на връзката им. Онова, което го бе отблъснало, не бяха толкова непристойните снимки, колкото бързото й примирение с неуспеха и лекотата, с която се отказа от мечтата си. После дойде и недоразумението им относно детето. Това само бе ускорило решението му.
Втората беше брокер на недвижими имоти. Много енергична и амбициозна. Нейната амбициозност беше една от привлекателните й черти, докато не бе започнала да говори за работата си дори в леглото. Отегчен той й бе предложил едно доста неудобно място, на което да си постави надпис „Продава се“. Тя бе приела предложението му без нужното чувство за хумор и бе напуснала леглото и апартамента му, обвинявайки го, че я ревнува от професионалните й успехи.
След това той не бе проявил интерес към друга, а само бе изпитвал благодарност, задето се бе отървал. Именно затова толкова го измъчваше въпросът какво иска от Кирстен Рам.
Щеше ли тя да бъде само незначително увлечение, което, подобно на всички други, щеше да завърши, преди някоя от страните да се обвърже емоционално? Не беше ли съпротивата й това, което го привличаше, тъй като на него жените трудно можеха да му устоят? Беше ли предизвикателство, което искаше да приеме на всяка цена само защото се бе изправило срещу него?
Ако искаше да бъде честен пред себе си, на всички въпроси трябваше да отговори с „не“. Снощното му желание не бе пламнало от слабините, а от сърнето му. Той искаше не тялото на тази жена, а нея.
Но щеше да му бъде много трудно да я има, ако тя продължаваше да живее със спомените си. Дори още не бе успял да преодолее останалите пречки помежду им — неговото положение на „звезда“ и нейното желание да се усамоти, — тъй като не бе има възможност да й обясни, че е съвсем редно да се влюби отново.
Трябваше да действа бавно, да бъде търпелив. Нямаше да му бъде лесно. Духовете имаха способността възприемат само добрите черти от характера на мъртвите и нито една от лошите. Как той простосмъртният, би могъл да се сравнява с тях? Особено щом тялото му гореше от нетърпение. Всеки път, когато си помислеше за устните на Кирстен, разтворени жадно под неговите, за начина, по който гърдите и реагираха на допира му, за ръцете й…
По дяволите! Не можеше да си позволи да си припомня това, защото щеше да се изложи пред Алис, която в същия момент го питаше дали иска още кафе.
— Не, благодаря — отговори той и остави празната чаша на масата. — Ще се присъединя към Кирстен отвън.
— Кажете й, че ще отскоча за малко до селото. Трябва да изпълни няколко поръчки.
— Добре.
Той мина през остъклената врата към терасата. Небето беше синьо и времето — много горещо. Кирстен лежеше по гръб съвсем неподвижно, но не беше заспала. Носеше електриков бански костюм и слънчеви очила с големи стъкла.