— Чудех се къде сте — излъга Райлън. Беше я наблюдавал в продължение на половин час. Отпусна се на съседния шезлонг, разкрачи босите си крака и сключи пръсти между коленете си. — Защо не сте зад пишещата машина?
— Тази сутрин не съм в настроение да пиша.
— Защо така?
Зад очилата очите й бяха затворени. От поведението й му стана ясно, че компанията му е нежелана. Толкова по-зле, мис Кирстен. Ще поговорим за това, независимо дали ви харесва или не.
— Времето днес е чудесно. — Наистина ли най-популярната холивудска звезда изричаше тази банална фраза?
— По това време на годината в Ла Джола обикновено е така.
Чувствайки се като натрапник, но неспособен да спре дотук, той се загледа в равномерното издигане и спускане на гърдите й. Меката плът преливаше над ръбовете на сутиена й. Кожата й блестеше от плажното масло. Коремът й беше стегнат, а високо на едното й бедро имаше бенка. Обзе го силно желание да целуне тъмното петънце.
След продължителна пауза той запита:
— Разстроена ли сте заради онова, което се случи снощи?
Кирстен веднага седна на шезлонга, стъпи на земята и свали тъмните очила. Лицето й се изопна, докато отвърна кратко:
-Да.
— Защо?
Чертите й се изкривиха в умолителна гримаса. Райлън си помисли, че всеки момент ще избухне в сълзи.
— А вие нямаше ли да сте, ако бяхте на мое място?
Тя стана, издърпа с рязко движение роклята си от облегалката на стола и я наметна върху банския. Тръгна срещу вятъра, опитвайки се нетърпеливо да пъхне ръце в широките ръкави.
Влезе в кухнята през стъклената врата, следвана на няколко крачки от Райлън.
— Кирстен, трябва да поговорим.
— Къде е Алис?
Той й предаде съобщението от домашната помощница.
— О, да. Вчера ми спомена нещо такова. Ще си направя портокалов сок. Опитвали ли сте го? Много е вкусен.
След като се помота колебливо известно време тя несръчно приготви продуктите за напитката. Едва не изпусна портокалите, докато ги вадеше от хладилника. Прехвърли няколко пъти кубчетата лед от едната си ръка в другата, разпилявайки повечето по излъскания под. Пакетът със захар категорично отказваше да се отвори. Сдържайки сълзите си с усилие, тя изруга тихо, преди да разкъса плика със зъби.
Най-сетне изсипа всичко в електрическия миксер, но когато натисна копчето да го задейства, нищо не се получи. Опита отново със същия резултат и изпускайки нервите си, се разхлипа.
— По дяволите! Какво не е наред с проклетото нещо?
— Просто не е включено в контакта.
Спокойната му забележка отприщи гнева.
— Смятате се за много духовит, а? Нямате равен на себе си! Вървете по дяволите от дома ми!
Досега, без да се намесва, той й бе давал достатъчно възможности да излива яда си. Но сега бе отишла прекалено далеч. Пристъпи към нея и леко я докосна по рамото.
— Кирстен, не говорите разумно.
— Напротив, говоря съвсем разумно — изкрещя тя и отблъсна ръцете му. — Защо просто не ме оставите на мира?
— Защото трябва да поговорим за онова, което се случи снощи.
Тя успя да възвърне донякъде самообладанието си и отвърна хладно:
— Нищо не се случи.
Отказът й да признае истината на свой ред го вбеси. Той вирна ядосано глава.
— Вие заровихте главата си в скута ми. Това трудно би могло да мине за нищо.
Кръвта се отдръпна от лицето й. Дори устните и побеляха. Краката й останаха неподвижни, но тялото й се олюля като надуваема играчка, от която бяха изпуснали въздуха. От гърлото й се изтръгна стон, изразяващ такова душевно страдание, че той изпита почти физическа болка.
Райлън бързо пристъпи напред и я дръпна към себе си. Устните му нежно погалиха косите й.
Тя се облегна на него, приемайки охотно предложената подкрепа.
— Не мога да говоря за това. Моля ви, да го забравим!
— Не искайте това от мен. Не бих могъл.
— Трябва.
— Не мога — настоя той упорито.
Тя не продължи да спори, само сведе глава. Той целуна слепоочието й, копнеейки за влажните устни.
— Срамувате ли се?
Безмълвна, жената кимна утвърдително.
— Да се срамувам? — каза тя след кратка пауза — Разбира се, че се срамувам! — Отдръпна се от него и вдигна ръце в отбранителен жест. После, все така решително, изтри бликналите от очите й сълзи. — А вие какво очаквате? Когато се събудих снощи, видях, че ви прегръщам, че ви галя и ви целувам, като че ли… като че ли сте ми любовник.
— Спомням си.
Гласът му беше гладък, равен и нежен като разбита сметана. Двамата едновременно си припомниха единствената влажна капка, на която ръцете и се бяха натъкнали на върха на втвърдената му мъжественост. Онази перлена течност, която се бе разтворила върху езика й в мига, когато той бе изрекъл името й и тя се бе събудила, за да осъзнае унизителните обстоятелства.