Кирстен му обърна гръб и отново сведе глава. Обзе го желание да целуне оголения й врат, червенеещ изпод разбърканата и коса.
— Моля ви, забравете това, Райлън.
— Не мисля, че ще мога. Нито пък вие.
Тя се извърна гневно.
— Недейте да се ласкаете. Не вас исках да любя. През цялото време мислех за Чарли.
Веднъж, по време на снимки за един уестърн, той се бе спънал и бе паднал върху бодлива тел. Никога не бе изпитвал такава болка. До този момент. Думите й му подействаха по същия начин. Опитвайки се да го прикрие, отиде до един от високите столове пред бар-плота, седна и сложи крака на най-долната напречна летва.
— Продължавайте да си правите сока. — Вътрешно се поздрави за демонстрираното спокойствие, въпреки че му се искаше да забие юмрук в една от стъклените стени на дома на Демън Рам.
След като Кирстен изключи миксера, изсипа сока в две високи водни чаши и му подаде едната.
— Ще отида да си хвърля един душ…
Той улови ръката й и я принуди да спре.
— Сядайте. Още не сме приключили разговора.
Тя се тръшна тежко на съседния стол, въпреки че той едва-едва я беше докоснал.
— Няма за какво да говорим, ако настоявате да обсъждаме случилото се снощи. Преди да си легна, взех приспивателно. Лекарят ми го предписа след смъртта на Чарли, но досега не го бях употребявала. Изглеждаше съвсем безобидно, но очевидно е доста по-силно, отколкото си мислех. — Замълча и въздъхна тежко: — Сънувах ужасен кошмар. Вие бяхте просто едно… едно присъствие. Нещо топло и стабилно. Като се имат предвид обстоятелствата, не можете да ме обвинявате за случилото се.
— Ако това ще ви успокои — тихо каза той, — и аз имам вина. — Тя вдигна въпросително очи и той обясни: — Бях възбуден още преди да ви докосна.
— Моля ви, недейте!
— Защо да не ви го кажа? Вие и без това го знаете. Никога не съм го крил. Желая ви. — Забеляза как тя преглътна тежко. — Чух ви да викате и едва успях да обуя панталона си, преди да се втурна към вас. В момента, в който ви взех в прегръдките си, когато ви докоснах и целунах, вече бях готов да ви любя.
Райлън се приведе към нея и каза настойчиво:
— Ако говорим за вина, което по мое мнение е съвсем неуместно, тъй като подобно чувство съществува само когато се върши нещо нередно, то аз трябва да поема по-голямата част.
Пръстите му нежно погалиха бузата й.
— Имате право да ме обвинявате, задето се възползвах от емоционалното ви състояние след преживения кошмар. Отначало намеренията ми бяха съвсем благородни, но щом… Кирстен, можех да държа ръцете си далеч от вас точно толкова, колкото и да прелетя сам разстоянието до Китай.
Тя притисна показалец към треперещите си устни.
— Не исках да ви докосвам. Бях много уплашена. Но вие се оказахте наблизо. Бяхте съвсем реален. Не част от съня ми. Бяхте от плът и кръв. Просто реагирах на допира с друго човешко същество. Това е всичко.
— Не съвсем, Кирстен. Поне доколкото си спомням. Наистина приличахте на дете, което търси къде да се скрие, но преди всичко да свърши, станахте жена, копнееща за мъж.
— И вие се възползвахте от това, нали?
За момент той обмисли отговора си.
— Смятам, че е честно да кажем, че двамата взаимно се използвахме. Става ли?
Тя се поколеба, но отвърна:
— Става.
— За какво беше кошмарът? — попита Райлън след кратко мълчание.
Внезапната промяна на темата като че ли я обърка.
— За Чарли.
— Това вече го казахте. За какво по-точно?
— Аз… Това е все един и същ кошмар. Сънувам го в различни варианти, но краят е еднакъв.
— И какъв е той?
Живите й сини очи, отразяващи лазурното небе, срещнаха неговите.
— Наблюдавам го как гори.
Сърцето на Райлън се сви. Изпариха се надеждите му, че би могъл да я излекува завинаги от тревожните спомени за покойния й съпруг. Той тихо изруга.
— Откога имате тези кошмари? От деня на катастрофата?
— Не. Преди това.
— Преди? — Изненадата му беше очевидна. — Искате да кажете, преди тя да се случи?
— Много преди това. — Тя стана от стола, отнесе чашите до мивката и изля съдържанието им в нея. Никой от двамата не бе опитал портокаловия сок. -Дотогава постоянно живеех с тях.
Кирстен отиде до стъклената стена и се загледа в панорамата навън.
— Всеки път, когато излизаше — продължи тя с далечен глас, — дори за тренировъчен полет, аз се питах дали ще се върне. Стоях тук, на това място с часове, загледана в хоризонта към полигона, и очаквах да вида стълб от черен пушек или някакъв друг сигнал за катастрофа. — Думите се откъсваха тежко от устните й, сякаш не си даваше ясно сметка, че говори. — И всеки път бях изненадана, че нищо не се е случило и той се прибира навреме за вечеря.