— Трябва да сте живели в истински ад.
Тя кимна разсеяно.
— Спомняте ли си, че ме попитахте защо живея в провинцията? Онова, което ви казах, беше вярно, но истинската причина е, че не исках никой да види страха ми. Всеки път, когато Чарли участваше в авиошоу, бях обградена от лица, напрегнати от очакване. Хора с твърде много свободно време, цели семейства, тръгнали на излет, или любители, изгарящи от желание да заснемат полетите с камерите си. Никой като че ли не разбираше и не се интересуваше, че моят съпруг рискува живота си, за да ги развлича. Презирах публиката му заради това нехайство.
Кирстен рязко се обърна към него и отново го по гледна в очите.
— Сигурно си мислите, че съм била смахната.
Райлън мрачно поклати глава:
— Не. Но смятам, че той е бил. Знаеше ли колко се страхувате за него?
Тя се върна до бар-плота и седна до него.
— Предполагам. Трябва да е знаел. След като се оженихме, аз често плачех и му казвах, че се страхувам да не го загубя. Всеки път се вкопчвах в него и го умолявах да се откаже.
— Но после престанахте.
— Не съвсем, но го правех по-рядко. И не в негово присъствие. И без друго нямаше полза. Той щеше да продължи, независимо как се чувствах аз.
В този момент Райлън изпита омраза към мъжа когото толкова добре познаваше, но никога не бе срещал. Ако Демън Рам можеше да се появи пред него, той би го пребил заради всички години, през които Кирстен бе страдала. Този Рам се бе оказал себелюбиво копеле.
— Защо, според вас, той рискуваше живота си?
— Такава беше природата му — отвърна тя предпазливо. — Какво кара човек да се изкачва на Еверест или да се качи в състезателна кола? Не са парите. В това отношение Чарли много приличаше на вас. Не се интересуваше от материалния успех. Не това беше мотивът му.
— Тогава одобрителните викове на тълпата?
— Може би. Но и не само това. Да поема рискове беше част от характера му.
— За да избие някакъв комплекс?
Райлън инстинктивно усети, че е напипал болното място.
— Не — възрази тя отбранително. — Той притежаваше всичко, което един мъж би могъл да желае. За какъв комплекс говорите?
— Точно това искам да чуя от вас.
— Нямаше такъв.
— Значи всеки ден е флиртувал със смъртта само заради удоволствието? — Райлън поклати глава: — Ммм. Не вярвам. Години наред изучавам мотивацията на хората, Кирстен, но такава подбуда не съм срещал.
— Някои просто го правят — възрази тя. — За тях опасността е самата награда. Погледнете летците изпитатели и дресьорите на животни и дори…миячите на прозорци, дявол да го вземе. Поемането на рискове е част от работата им.
— Но защо човек би се стремил към подобна професия? Ако си направите труда да се поровите из психиката им, сигурно ще откриете нещо общо по между им.
— Вероятно това, че са харесвали работата си. Точно както и Чарли харесваше, не — обичаше своята.
— Повече, отколкото е обичал вас?
Устните й потрепериха, но гласът й прозвуча твърдо.
— Той ме обичаше.
— Толкова силно, колкото е обичал да лети? Повдигали ли сте някога този въпрос? Поставяли ли сте му условие да избира?
— Никога. За нищо на света не бих го направила.
— И защо не? Женитбата предполага партньорство, нали? Защо не сте могли да поставите на Демън условието да се откаже?
— Бих могла наистина. Но не го направих защото го обичах прекалено много, за да поискам от него такава жертва.
— Много неубедителна причина.
— Налагали ли са ви някога да избирате между актьорството и някоя жена?
— Никога не съм обичал жена толкова силно.
— Което само потвърждава моята теория.
Леко объркан, Райлън зарови пръсти в косата си. Тя криеше нещо. Усещаше го. Но знаеше, че ще бъде жестоко, ако я попита направо.
— Не бих искал да ви измъчвам, Кирстен. Просто се опитвам да разбера какви са били мотивите на Рам ден след ден да рискува да изгуби живота си, да изгуби вас, и какво ви е карало мълчаливо да се примирявате с това. Опасните полети очевидно ужасявали. Бяхте ли наясно какво смяташе да прави, след като напусна армията?
— Знаех, че иска да лети, но предполагах, че има предвид гражданската авиация.
— И не изразихте мнението си, когато ви разкри плановете си.
— Направих го естествено.
— Но той пренебрегна възраженията ви.
Тя въздъхна:
— Не слагайте свои думи в устата ми. Не съм възразявала. Не зависеше от мен.