Вдигна момченцето на ръце.
— Хайде. Ще го отнеса до колата вместо теб.
Няколко минути по-късно откри Кирстен зад бюрото й, зачетена в ръкописа на книгата. Беше сменила роклята, с която бе ходила на покупки, и сега бе облечена изцяло в черно: черен клин, черен пуловер, черни обувки. Отвори уста да я попита: „Кой е умрял?“, но се спря навреме. Като се имаха предни обстоятелствата, подобна шега щеше да бъде проява на лош вкус. Освен това, тя изглеждаше великолепно в черно.
Пропусна възможността да я подразни за мрачното й облекло и каза миролюбиво:
— Здрасти.
— Здравейте — отвърна тя сковано.
От помирението явно не излезе нищо.
— Надявах се да се появите навън. Исках да ви запозная с Черил и Дилън.
— Не желая да се запознавам с никого. — Закарфичи няколко листа заедно и ги плесна на бюрото с повече сила, отколкото бе необходимо.
— Изглеждате ми ядосана — отбеляза той, доволен, че тя гледа надолу и не може да забележи усмивката му.
— Не съм.
— Не можете да ме заблудите. Дори не направихте коментар за дрехите ми, а аз си въобразявах, че ще се зарадвате да ме видите поне веднъж облечен в нещо друго, а не в…
— Дрипи — довърши тя вместо него и му хвърли бегъл поглед. — Сигурна съм, че не се обличате само за да ми доставите удоволствие.
— Кажете, да не би да сте ядосана, задето ми дойдоха гости?
— Не, разбира се.
— Какво облекчение.
— Да. Поне докато…
— Докато какво?
Подобно на учителка, тя му отправи строг поглед над очилата си.
— Знаете какво имам предвид.
Развеселен, той се подпря на ръба на бюрото и скръсти ръце пред гърлите си.
— Не, не знам. Кажете ми. Докато какво?
— Докато стоите далеч от спалните Това не е публичен дом. — Кирстен безцелно разместващо вещите от едно място на друго. — Не искам през двора ми постоянно да притичват жени.
— Не сме използвали нито една от спалните.
— Е, много добре. В такъв случай нямаме никакъв проблем.
— Аз нямам. Но вие — може би.
— Както обикновено, нямам представа за какво говорите. И което е по-важно, изобщо не ме интересува. А сега бихте ли ме извинили, моля? Цял ден опитвам да напиша един пасаж и…
— Как ви се стори Черил?
Тя прехапа долната си устна, сякаш се опитваше да се овладее.
— Черил? Така ли се казва?
— Аха.
Кирстен сложи листовете в една папка и затръшна корицата й така, сякаш се страхуваше да не избягат.
— Доколкото видях, много е красива. Висока, руса, приятна. — Изговаряше думите, сякаш й бе трудно да ги артикулира.
— А Дилън? Чудесно момченце, нали?
— Много прилича на вас.
— Така ли мислите? Всеки, които ни е виждал заедно, твърди същото.
— На колко години е?
— На две. Много е палав. Черил едва се оправя с него.
— Може би има нужда от помощ.
— Има си я.
— Имах предвид вашата.
— Тя няма нужда от нея.
— А вие предлагали ли сте й?
— Да, но винаги е отказвала.
— Нима не смятате, че трябва по някакъв начин да участвате в отглеждането на Дилън?
— По никакъв. Това си е работа на Черил.
— Това е… това е идиотщина — процеди гневно Кристен.
Райлън сви рамене.
— Не иска никой да й се меси.
— И вие сте съгласен?
— Нямам избор. Когато реши нещо, никой не е в състояние да я разубеди.
— И Дилън никога няма да живее с вас?
Той се засмя:
— О, имам сериозни основания да се съмнявам.
— И въпрос не може да става да се ожените за нея, така ли?
— Разбира се. Братята не се женят за сестрите си. Красивата й челюст увисна от изумление. Той изчака момент, после с показалеца си затвори устата и.
— Вие ревнувахте, нали?
Помисли си, че веднага щом успее да се възстанови от шока, тя ще побеснее. И беше прав. Подготви се за бурята, която вече вилнееше в погледа й.
— Да ревнувам? — Скочи от стола си, сякаш нещо я беше уболо. — Едва ли. Просто ми е трудно да повярвам, че голямото лошо момче на Холивуд има и сестра.
— Всъщност цяло семейство. Сестра ми Черил, зет ми Гриф, техният син Дилън, майка ми и баща ми. Черил и семейството и живеят в Сан Диего, но не се виждаме много често. Позвъних й вчера. Тя остана доволна, че съм толкова близо, и доведе племенника ми, за да го видя. Съществува опасност Дилън да ме забрави от една среща до друга.
— А родителите ви?
Райлън със задоволство забеляза, че тя се е поуспокоила и проявява искрен интерес към семейството му. Само неколцина добри приятели знаеха за произхода му. Нито за миг не се поколеба да го сподели с Кирстен. Нещо повече — желаеше го.
— Живеят в малко градче в Аризона, което винаги е било и ще си остане безименно, за да предпазя жителите му от прекалено ревностни почитатели. Хората там не обичат да говорят за него като за моя роден град, защото ценят родителите ми и искат да запазят спокойствието им. Баща ми е учител в местната гимназия, а майка ми преподаваше английски език, докато се пенсионира преди две години.