Пат я преметна през рамото си.
— Как вървят нещата в дома на Рам?
— Много добре.
Тя се намръщи леко.
— Никакви усложнения?
— Никакви усложнения.
— Вдовицата е забележителна единствено с отсъствието си — подметна жената и сложи мръсните му дрехи до вратата, за да не ги забрави на тръгване. — Може ли да си взема една поничка?
Без да изчака разрешение, тя бръкна в отворена кутия, после се отпусна на дивана срещу него.
— Каза само, че филмът и книгата са за Демън Рам, а не за нея — обясни Райлън. Ако някой му бе казал че се е намръщил, докато говори, щеше много да го изненада. Извитите му V-образно вежди се бяха събрали. — Иска да има колкото е възможно по-малко работа с нас.
— Хммм.
Той хвърли подозрителен поглед към асистентката.
— Това е най-многозначителното „хммм“, което някога съм чувал. Ако обаче се надяваш, че ще задоволя любопитството ти и ще седна да клюкарствам с теб за мисис Рам, значи много се лъжеш.
Пат се изправи и изтърси полепналата пудра захар от пръстите си.
— За нещастие това ми е известно. Ти никога не говориш за жените, с които се целуваш.
— А кой казва, че съм се целувал с нея?
Беше неин ред да го изгледа подозрително. Вдигна купчината пране, която трябваше да бъде изпратена в града, и каза:
— Преди да съм забравила, дай ми сценария си. Трябва да се отбележат някои промени.
— Какви промени?
— Успокой се, Шекспир. Касаят ъгъла на камерите, а не диалога.
— Ще трябва да почакат. Оставих своя екземпляр в дома на Кирстен. Бях сигурен, че днес няма да ми трябва.
— Промените наистина са наложителни.
— По-късно — повтори той с тон, подсказващ, че разговорът е приключен. — Повикай ме, когато са готови.
— Сигурен ли си, че не искаш дубльорът да те замести?
Той поклати отрицателно глава, но мислите му вече бяха отлетели надалеч. Пат напусна незабелязано караваната, а Райлън се върна назад, към реакцията на Кирстен по време на гостуването на Черил.
Тя се бе разстроила и безуспешно се бе опитвала да го прикрие. Ревността й бе очевидна, подобно на пожарна кола със запалени светлини и включени сирени. Ако не беше приела случилото се така дълбоко, щеше да му се надсмее.
Не, не беше безразлична към него. Вече бе изключил фригидността като причина за студенината й. След посещението на Черил бе стигнал до извода, че Кирстен харесва мъжете, макар и не точно него. Колкото и упорито да се опитваше да се преструва, доказателствата бяха налице, скрити във всеки поглед, който му отправяше през последната седмица. Дори и онази последна целувка до бюрото й. След нея се бе въздържал дори да я докосва.
Планът му бе имал за цел да й покаже от какво се бе лишавала.
Ефектът обаче се бе оказал обратен. Той беше този, който страдаше. За разлика от нея, за него не съществуваха ограничения. Желаеше я. Отчаяно. Но знаеше цената на търпението. Все още не бе настъпил подходящият за действие момент.
А междувременно бавно полудяваше от страст. Тази сутрин бе напуснал дома й едва ли не с удоволствие. Времето, прекарано далеч от нея, щеше да осигури на духа и тялото му така необходимата почивка след състоянието на постоянен стрес, следствие на желанието му да има нещо, което не можеше да получи.
Сега, изтегнал се доколкото позволяваше късият диван, се отдаде на сладки мечтания за момента, в който Кирстен най-сетне ще му позволи да я люби.
Като се имаше предвид, че му предстояха опасни снимки в горящ самолет, дрямката му изглеждаше почти безочлива.
Облечен в пилотски костюм, Райлън се провираше между камиони и каравани, прескачаше стотици метри разгърнат кабел и се блъскаше в хора, всички до един заети със задачата да направят нещо както трябва. Най-сетне се добра до режисьора, който продължаваше да спори с техническите работници за експлозивите, поставени под макета на самолет.
Захапал една от обичайните си пури, режисьорът се обърна към Райлън и го изгледа от глава до пети.
— Ти си истински глупак, щом си решил да го на правиш — изръмжа той. — Нали точно за това наехме професионални летци, идиот такъв!
— Откъде трябва да се кача в самолета?
Без да обръща внимание на цветистия език на режисьора, той се съсредоточи върху обясненията как да стигне до кабината, как ще бъдат заснети кадрите и как да се измъкне от горящата машина след това. Синхронът в действията беше от огромно значение. Актьорът, операторът и техниците по специалните ефекти трябваше да работят едновременно и да се осланят взаимно на професионализма си.
— Е? — извика режисьорът. — Всички готови ли са? Хайде да го направим.
Но се случи така, че успяха едва след час. През това време инструкциите към Райлън бяха повторени поне десетина пъти. Гардеробиерката провери дали костюмът му е достатъчно обезопасен. Гримьорът добави към дрехите няколко петна от машинно масло и вода, имитираща пот.