— Нямам нужда от това — каза Райлън с характерния за всяка звезда самоуверен тон и отблъсна бутилката от лицето си. — Там вътре е по-горещо, отколкото в ада.
— Онези там се готвят да подпалят задника ти, а ти си седнал да се оплакваш, че малко съм те понамокрил.
Най-сетне Райлън седна в пилотската кабина и сложи шлема с големите червени букви ДЕМЪН отпред. Камерите бяха нагласени под най-подходящия ъгъл. Направиха последни проби на видеомониторите. Режисьорът направи знак и снимките започнаха.
Райлън помаха с ръка изпод малкия прашен корпус, както бе написано в сценария. Щяха да пресъздадат едно авиошоу, в което Рам бе приземил успешно повредения самолет сред неистовите крясъци на тълпата. По-късно кадрите щяха да бъдат редактирани.
Въпреки че всички го бяха предупреждавали, Райлън бе изумен от силата на първата експлозия. Вътре у него всичко се сви и главата му се замая. Дори не чу втория и третия взрив.
Дявол да го вземе!
Силната светлина го заслепи и той затвори очи. Когато ги отвори отново, инстинктивно почувства, че нещо се е объркало. Стори му се, че е умрял и се е озовал направо в ада. Единственото, което виждаше пред себе си, беше огромна стена от оранжево-червени пламъци, високо над които се стелеше плътна завеса от черен дим.
Горещината беше толкова силна, че очите и кожата му сякаш горяха. Имаше чувството, че костите на слепоочията му се оголват — като в специалните ефекти във филмите на ужасите.
Доста неподходящи мисли за такъв момент — упрекна се той. — Но какво трябва да направя? Какво да направя? О, да, трябва да отворя този люк и да се измъкна оттук, преди да съм се изпържил.
Протегна ръка и веднага напипа дръжката на люка. Тя обаче не се поддаде на натиска му. Натисна по-силно. Още по-силно. Не помръдна.
С усилие потисна паниката, която постепенно го обземаше. Господи, не можеше да диша. Въздухът беше адски горещ. Отново натисна дръжката, стиснал зъби от усилие.
Исусе!
Режисьорът знаеше с точност до секундата кога люкът трябва да се отвори, за да може Райлън да се измъкне от горящия самолет. Щом това не стана, той скочи от стола си и захвърли димящата пура на земята. Крещейки към пожарникарите, събра група мъже и хукна с тях към пламъците.
Пат едва не се задави с голямото парче от поничката, заседнало в гърлото й. После се развика.
Гардеробиерката си помисли, че е голям срам, задето не бе спала с Райлън, който всеки момент щеше да умре и да се превърне в холивудска легенда, за която след време щеше да разказва на внуците си.
Преметнал кърпа през врата си, гримьорът внезапно се сети за това, че всеки е смъртен, и обладан от детински страх пред ада и вечното проклятие, замоли горещо Бог да му прости за участието в „шведската тройка“ предишната вечер.
А дребната тъмнокоса жена, застанала до мерцедеса си, преживяваше наяве най-ужасния си кошмар.
Гледаше как пред очите й, сред пламъците, умира мъжът, когото обичаше.
Кой знае как, Райлън я забеляза. По-късно това му се струваше странно. Цяло чудо беше, че бе успял да я отдели сред множеството хора, които крещяха различни съвети, така и недостигащи до слуха му, и правеха с ръце жестове, които не можеше да разтълкува.
Кирстен стоеше неподвижно до вратата на колата си и притискаше към гърдите си нещо, което приличаше на филмов сценарий. Сълзите, стичащи се изпод тъмните стъкла на очилата, мокреха страните й.
Отначало той реши, че тя е само плод на въображението му, че животът му минава пред погледа му в мига преди да дойде смъртта. Но по изкривеното й от ужас лице разбра, че е реална.
— Махнете я оттам! — изкрещя той от кабината, но, разбира се, никой не го чу. — Господи! Не, не! Не и причинявай това!
Подтикван към действие от горещината на металната дръжка и от пламъците, облизващи облечените му в ръкавици ръце, той натисна люка с всичка сила. Той поддаде и се отвори с такава лекота, сякаш беше капачка на бирена бутилка.
Инстинктът за самосъхранение и отчаяната нужда да се добере бързо до Кирстен го накараха да скочи от горящия самолет, премятайки се няколко пъти във въздуха. Приземи се на една страна, после скочи на крака, точно както го бяха инструктирали.
Но в този момент той пет пари не даваше за инструкциите. Мислеше единствено за красивата жена, за черния стълб от пушек и за истинския ад, който гледката представляваше за нея.
Секунда след това беше обграден от хора. Бяха толкова много, че не можеше да си проправи път сред тях.