— Не се паникьосвай, Райлън! — извика му някой.
— Костюмът е азбестов. Само дими, но не гори.
— Вървете при Кирстен! — изкрещя той. — Кирстен! Помогнете й. Пуснете ме…
— Говори нещо несвързано.
— Изпаднал е в шок, глупак такъв! Как щеше да се чувстваш ти на негово място?
— Кирстен!
Бореше се като луд да се освободи, но те успяха да го съборят на земята. Кирстен изчезна от погледа му.
— Махнете тези проклети ръкавици от ръцете му! Не виждате ли, че тлеят!
— Увийте ръцете му в нещо.
— Не! Не се прави така.
— Каквото и да правите, нека е по-бързо!
Райлън погледна ръцете си и с изумление установи, че от ръкавите му се издига пушек, а кожата му е зачервена и цялата в мехури.
Някой едва не му счупи врата, докато сваляше шлема от главата му.
— Кажете на Кирстен…
— Поне един от вас сети ли се да извика проклетата линейка? — изрева режисьорът. — Малоумници такива!
Райлън с всички сили се опитваше да седне.
— Кирстен — прошепна той и посочи неопределено с обгорялата си ръка.
— Лягай! — нареди Пат и сложи успокоително длан на рамото му, показвайки повече хладнокръвие от всички останали. — Ще се оправиш. — След това се обърна към режисьора: — Тук има линейка. Не помните ли, че сам наредихте да я повикаме, в случаи че стане злополука.
— Тогава всички да се махат! Трябва да те дам под съд, задето пое такъв риск, копеле проклето! — изръмжа мъжът към Райлън. — Ама че дяволска работа.
— Ето ги лекарите.
— Отдръпнете се!
-Райлън, сега ще те закарат в болницата.
Някой сложи мокра кърпа на челото му. Безполезно беше да се бори с тях А беше и много уморен.
Но къде беше Кирстен?
Кирстен, Кирстен.
— Сигурно ще се зарадваш, като ти кажа, че няма да ти останат белези — започна Пат още от вратата на стаята в частната клиника, в която бе настанен Райлън. — Лекарите казаха, че обгарянията са повърхностни, макар че аз знам колко са болезнени. Дръж превръзките с антибиотика още няколко дни и вземай от тези хапчета, ако ти се наложи. — Тя остави малка кутийка върху шкафчето до леглото. — Съвсем безобидни са. Помагат да се почувстваш по-добре. Или поне така съм чувала от хора, които ги употребяват често.
Райлън дори не направи опит да се усмихне.
Пат продължаваше да бъбри, без да се обижда от неприветливото му мълчание, което отдаваше на шока от преживения инцидент.
— Нашият високоуважаем режисьор ми поръча да ти съобщя, че онази сцена с катастрофата и бягството ти от горящия самолет са най-добрите кадри, заснемани някога в Холивуд. Според мен той смята, че изгарянията по ръцете ти са от скъпоценната му пура, която изгуби по невнимание. Впрочем тези цветя са от него. Екипът ти изпраща…
— Какво правеше тя там?
Пат го погледна объркано.
— Какво? Коя? Кой е бил там?
— Кирстен Рам. Какво правеше на снимачната площадка?
Пат настани пълното си тяло на единствения стол в стаята и се втренчи в мъжа, приседнал на ръба на болничното легло. Тя едва сега си даде сметка, че стиснатите устни и хлътналите очи не са в резултат от измъчващите го болки. Зад тях се криеше с усилие потиснат гняв.
— А тя там ли беше?
— Да Видях я от пилотската кабина.
— Може просто да си въобразяваш…
— Видях я! — изкрещя той. Какво правеше там?
— Ако е била там, предполагам, че вината е моя. Аз… аз… й позвъних…
— Но защо? — злобно изсъска той.
— За да… за да … Наистина имахме нужда от сценария, Райлън. Попитах я дали е в дома й. Тя отиде до стаята ти да провери, после се върна и каза, че го е намерила.
— И ти я помоли да ти го донесе. — Без да обръща внимание на изопнатата си кожа, той сви ръце в юмруци.
— Не, не! — възрази Пат. — Предложих й да изпратим някого да го вземе, но тя… Къде отиваш?
— Вкъщи.
— Връщаш се в Лос Анджелис?
Той си даваше сметка, че е издал чувствата си, но не искаше да разсъждава над този проблем сега. По-късно щеше да има достатъчно време да мисли. Но след като се видеше с Кирстен.
— Отивам у тях. Там ще можете да ме намерите. — Докато говореше, смъкна болничната пижама и отиде до тесния гардероб. Някой, най-вероятно грижовната Пат, се бе сетил да му донесе чисти дрехи.
Жената скочи от мястото си.
— Не можеш да напуснеш болницата! — извика тя с нотка на безнадеждност в гласа. — Лекарят каза, че трябва да останеш под наблюдение.
Райлън имаше доста грубо и натуралистично предложение за това какво биха могли да направят тя и докторът с неговите нареждания. С бърза крачка напусна стаята, после и клиниката. Тъй като моторът му бе останал на снимачната площадка, махна на едно от спрелите отвън таксита.