Още от подножието на хълма забеляза, че къщата на Кирстен е тъмна.
— Изглежда, няма никой, приятел — отбеляза шофьорът през рамо. Не бе успял да разпознае клиента изпод тъмните му очила.
— Там е — убедено каза Райлън. Щом завиха по алеята, видя мерцедеса й, паркиран пред къщата. — Благодаря.
Онзи, който се бе погрижил за дрехите и очилата, се бе сетил да остави и пари в джоба му. Той остави доста повече, отколкото бе сметката му, на предната седалка и слезе от колата.
Предната врата беше заключена. Заобиколи отзад и започна да изпробва всички остъклени плъзгащи се крила, докато се натъкна на едно незалостено. Надникна вътре, за да провери дали ще се задейства алармената система. След като не чу предупредителния й вой, влезе в затъмнената стая.
Откри я в спалнята й, легнала напречно на огромното легло, в което изглеждаше още по-дребна и уязвима. Обувките й бяха точно под нея, сякаш ги бе събула и се бе проснала върху завивките с едно-единствено движение. Беше се свила на кълбо, с присвити колене, така че брадичката почти опираше в гърдите й.
Без да каже нищо, той се приближи до леглото и седна на ръба. Наведе се към нея и погали леко косите й. За момент тя остана неподвижна. После се претърколи на гръб и се загледа към него в мрака.
Сърцето му запрепуска лудо, щом забеляза, че очите й са подути от плач. По страните й се стичаха черни струйки от спиралата за мигли. Устните и бяха подпухнали. Той наклони глава и ги погали с език, после ги целуна нежно. Известният с красноречието си холивудски актьор в този момент не можеше да намери какво да каже. Затова започна направо:
— Съжалявам, че трябваше да изстрадаш това.
Долната и устна затрепери. Тя бавно приседна в леглото и се наклони към него. И ръцете, и душата му бяха готови да я приемат. Привлече крехкото й тяло към себе си и зарови лице в извивката на врата й. Нейните ридания разтърсваха и двамата.
— Недей, недей — шепнеше той. — Изглеждаше по-страшно, отколкото беше в действителност.
— Беше ужасно. Точно както в кошмарите ми.
— Знам, скъпа. — Дланите му се плъзнаха по гърба й. — Видях те. Там, през пламъците. Аз…
Внезапно се сети, че в онзи момент, когато смъртта му бе изглеждала неизбежна, той първо се бе сетил за Кирстен и за страданието, което тя изживяваше. Не беше ли по-естествено първо да помисли за себе си? Да, освен ако тя не бе станала за него по-важна от самия му живот. Да, освен ако не я обичаше.
Повдигна леко лице и започна да обсипва шията й с целувки. В тях вложи цялата обич, която не можеше да изрази с думи. Тя все още не беше готова да го изслуша. Но той знаеше и душата му тържествуваше. Обичаше я! Това беше и раят, и адът. Тъй като все още не беше сигурен за кого плачеше тя.
— Нямах представа какво правиш там. Стори ми се че ми се привиждат разни неща…
Подсмърчайки, тя се поотдръпна.
— Тя… Онази жена, Пат… Обади ми се…
— Вече знам всичко. Тя ще си плати.
— Не, не, недей да я обвиняваш. Аз й предложих да донеса сценария там…
— Но защо? Мислех, че искаш да стоиш настрана.
— Наистина исках, но…
Гласът й заглъхна и тя сведе поглед. Той сложи ръка на бузата й и я обърна към себе си.
— Защо, Кирстен?
Отговорът й се забави доста.
— Бях толкова объркана.
— За какво?
-Заради онова, което ставаше у мен. Заради чувствата ми.
— Чувствата ти?
Пълните й със сълзи очи се вгледаха право в неговите.
— Това, което чувствам към теб.
Сърцето на Райлън заби по-учестено, отколкото тогава, в горящия самолет.
— Какво по-точно?
— Мисля, че знаеш.
— Направи поне някакъв намек.
— Когато съм близо до теб, не мога да разсъждавам трезво. Винаги изглеждам като глупачка.
— Не е вярно — възрази той и очите му жадно обходиха лицето й.
— Така е — настоя тя отчаяно. — Държах всичко под контрол, докато не се появи ти. Сега съм объркана и несигурна и не мога да си обясня защо. — Направи нетърпелив знак с ръка. — Не мога да ти обясня какво точно чувствам.
Той улови ръката й и я притисна към гръдта си под ризата.
— Нещо такова ли? — попита, имайки предвид ускорените удари на сърцето си.
— Точно такова — прошепна тя и на свой ред сложи неговата длан на гърдите си. — Усещаш ли?
Изстенвайки тихо, той се наведе към нея и я целуна. Тя веднага откликна, отвръщайки на настойчивия натиск на езика му.
Но все още у нея се усещаше някакво колебание. Докато все още можеше да разсъждава трезво, той побърза да се отдръпне.
— Какво има, Кирстен? Какво не е наред?
— За своя собствена беда, ти се оказа доста наблюдателен.