— Просто държа, когато една жена ме целува, да бъде сигурна, че целува точно мен.
— Ти знаеш? — отвърна тя с лека изненада.
Райлън кимна мрачно.
Тя потрепера и си пое дълбоко дъх.
— Точно това имах предвид, когато ти казах, че се чувствам объркана. Ние през цялото време говорим за Чарли. Дори когато не го правим, аз пиша за него. Ти се движиш като него. Правиш дори същите жестове. Говориш с неговите думи. Но когато мисля за него, виждам не неговото лице, а твоето.
Тя вдигна поглед към него и макар наистина да изглеждаше смутена, допълни откровено:
— Не знам дали отново се влюбвам в него, или съм се увлякла по теб.
Райлън допря чело до нейното. За първи път през живота си пожела да не бъде така добър в професията си. Не беше необичайно да влиза в кожата на героя, когото играеше, поне докато се снимаше филмът. Той буквално се превъплъщаваше в образа, който пресъздаваше. Винаги се бе гордял с тази си способност. Но ето че сега искаше да е самият себе си, а не някой друг.
— Ако ме беше срещнала на някое друго място — бавно започна той, — да кажем, че бях телефонният техник, дошъл да инсталира телефона ти, щеше ли да се увлечеш по мен?
Тя се разсмя:
— Аз не съм мъртва. Райлън. Имам чувства. Пък коя жена би устояла на чара ти?
— Това не се брои — изсумтя той. — Бих ли ти допаднал като… като човек?
— Не знам. — Кирстен потърка челото си в неговото. — Мисля, че да. Честно казано, намирам те много вълнуващ.
— Е, ще трябва да се задоволя с това.
— Ти съвсем не се оказа такъв, какъвто очаквах. Много по-сериозен си. О, иначе си много надут. Преструваш се, че не даваш пукната пара за никого, освен за себе си. Но сега разбрах, че не страниш от хората, а само от пошлостта.
Казаното от нея му достави удоволствие. Той сплете пръсти на врата й и я целуна по слепоочието.
— Продължавай.
— Характерът ти е много по-сложен, отколкото си мислех в началото. По-чувствителен си. Човечността у теб прави дори смелостта ти по-поносима.
— Нима съм проявил и храброст?
Тя наклони глава настрана, предоставяйки му по-голям достъп до шията си, от което той веднага се възползва, за да я обсипе с целувки.
— Много добре знаеш, че е така. Нали ме целуна още първата вечер?
— А ти на кого отвърна? На мен или на паметта на Чарли Рам?
— Не ми задавай такива въпроси Не съм сигурна. Може би откликнах, защото от дълго време никой не ме бе целувал.
Разочарован, той въздъхна.
— Ти изпита ревност, преди да разбереш, че Черил ми е сестра. Признай си. Не ти беше приятно да си мислиш, че Дилън е мой син.
Тя кимна:
— Наистина ревнувах. При това без основание. Това още повече ме обърква. Нямах право да изпитвам такива чувства.
Той сложи ръце на раменете й.
— Кирстен, позволи ми да те попитам нещо. — Очите й срещнаха настойчивия му поглед. — Днес, в горящия самолет, мен ли виждаше? Или Чарли Рам? Заради мен ли бе ужасена или отново преживяваше неговата смърт? — Палецът му се движеше леко по влажната и от сълзи буза. — За кого плачеше. Кирстен?
Тя тежко си пое въздух, после го издиша бавно. Дъхът й опари лицето му.
— За теб, Райлън. За теб.
Простенвайки, той потърси с устни нейните. Езикът му веднага намери нейния, а междувременно я притисна към възглавниците с тялото си.
Целувката им изглеждаше безкрайна. Отзивчивостта й, за първи път напълно освободена от задръжки, го накара да се почувства извънредно щастлив. Всеки път, щом се опиташе да се отдръпне от нея, Кирстен го задържаше с друга страстна целувка.
Когато най-сетне се разделиха, за да си поемат дъх. Райлън скри лице в гърдите й и зарови пръсти в косите й.
— Косата ти ще се вмирише на лекарството, с което намазаха ръцете ми.
— Не ме е грижа. Боли ли те?
— Не много.
— Обадих се в болницата и оттам ми казаха, че си добре Но не бях сигурна дали мога да им повярвам.
— Наистина съм добре. Има само една част от тялото ми, която ми създава проблеми, но разчитам на теб да се погрижиш за нея.
Тя се засмя тихо. За него смехът и бе най-сексапилният звук, който някога бе чувал. Залови се с копчетата на ризата й. След като ги разкопча, трескаво се зае със закопчалката на сутиена. Погледът му се впи жадно в деликатните бледорозови зърна. Засмука леко едното с устни, а другото погали нежно с пръсти.
— Райлън! — Тялото й се изви на дъга, осигурявайки му по-широк достъп до меката пламнала плът.
— Толкова си сладка!
Езикът му погали втвърденото зърно. Плъзна ръка под полата й. Кожата между бедрата й се оказа много по-нежна, отколкото си я бе представял в най-смелите си фантазии. Лекият стон, отронил се от устните й, беше поощрението, което му бе нужно, за да пъхне пръсти под еластичните й бикини.