Тя отклони поглед.
— Така е. Това е най-трудното, нали? Да забравиш.
— Аз и не бих искал да забравя, Кирстен. Искам завинаги да запомня как съм се чувствал, докато съм те държал в прегръдките си. — Веднага разбра, че я поставя в неудобно положение, повдигайки този въпрос, и побърза да подхвърли: — Значи разменихме си извинения. Става ли?
— Става.
Мълчаливо си стиснаха ръцете.
— Над какво работиш? И защо тук? — Посочи с ръка книгата, разтворена в скута й, в която бе направила няколко бележки.
— Последната глава — обясни тя. — Дойдох тук, защото си помислих, че малка промяна в обстановката ще ми се отрази добре.
— О? Някакви проблеми?
Кирстен въздъхна, сякаш се насилваше да говори за нещо, което би предпочела да премълчи.
— Преживявам нещо като авторска криза, щом стигнах до тази глава.
— Прекалено си обвързана емоционално. Не можеш да бъдеш обективна.
— Сигурно си прав.
Изглеждаше крехка и безпомощна. Очите и бяха обградени от тъмновиолетови кръгове, които подсилваха синините на очите й, но и подчертаваха бледността й. Нейната душевна и физическа слабост го караше да се чувства жесток. А тепърва му предстоеше да й причинява болка, преди да се заеме да я излекува от страховете й.
— Какво те затруднява толкова?
— Не мога да изразя с думи чувствата си, след като научих за катастрофата — призна тя.
— А споровете, които се повдигнаха около нея, не са ти помогнали.
Кирстен бе свалила очилата си и разтъркваше уморено очи. В момента, в който вдигна поглед към него, уязвимостта й се стопи. Райлън улови ръката й между своите и каза:
— Аз също искам да открия истината. Може би дори повече от теб.
— Заради филма?
— Да, отчасти. Но това не е единствената причина. Мисля, че си наясно коя е другата. — Под настойчивия му поглед лицето й бавно поаленя. Той продължи тихо: — Какво се случи снощи?
— Нали беше там? Знаеш какво се случи.
— Една красива, чувствена и сексапилна жена внезапно се вледени. Защо, Кирстен? И не ми казвай, че не си ме желала. Никоя жена не се възбужда толкова от мъж, когото не желае.
— Моля те, Райлън — изстена тя и сведе унило глава.
— Да не би да си срамежлива? Да не би да си възпитавана, че сексът е табу? Или си прекалено скромна?
— Не съм, разбира се — слабо се усмихна тя.
— Тогава какво? Кажи ми. Аз ли направих нещо нередно?
— Не.
Той я целуна по ухото и прошепна:
-Хареса ли ти онова, което правех?
Жената кимна:
— Да всичко.
За да не издаде обзелото го вълнение, той затвори очи. Потисна с усилие надигащото се желана и й каза:
— Тогава защо реагира така, сякаш съм те насилвал? Аз съм доста дебелокож. Мога да разговарям свободно за всичко, без ни най-малко да се притеснявам. Обещавам ти, че няма да остана шокиран, каквото и да ми кажеш. — Вплете пръсти в косата й и повтори: — Кажи ми!
Тя вдигна към него пълните си със сълзи очи н отвърна притеснено:
— Не мога, Райлън. Моля те, не ме питай повече. Моля те! Ако наистина изпитваш нещо към мен, не ме измъчвай с въпроси.
Той усети как леден остър нож пронизва стомаха му. В съзнанието му се оформяше протест. Думите засядаха в гърлото му, но останаха неизречени, щом забеляза две горещи сълзи да се стичат по бледите и страни. В този момент разбра, че ще се съобрази с всяко нейно желание.
— Добре, Кирстен. Няма да те разпитвам повече. Но искам да ми направиш две услуги.
— Какви?
— Кажи ми честно, наистина ли снощи искаше да те любя?
Погледът й следеше движението на устните му.
— Нима смяташ за нужно да ми задаваш този въпрос?
Райлън затаи дъх.
— Значи отказът ти няма нищо общо с нас двамата?
— Не, нищо. Каква е другата услуга?
— Да пресъздам отново последните двадесет и четири часа от живота на Демън Рам.
— Какво? Да…
— Заради обгорените си ръце няма да мога да се върна на снимачната площадка известно време. Разкажи ми за последния му ден. Да го изживеем час по час. Искам да знам истината за случилото се в самолета онази сутрин.
— Истината е, че Чарли претърпя злополука. Не се е самоубил.
— Добре. От какво се страхуваш тогава? — Забеляза, че тя се колебае, затова продължи да настоява: -Ще бъде от полза и за двама ни. Може би ще успееш да довършиш последната глава. Ако ми разкажеш за последните му часове, сигурно ще си припомниш подробности, които ще се окажат важни за книгата ти.
Райлън погали устните й с палец. Бяха нежни устни, създадени за целувки, способни да получават и доставят удоволствие. Противно на всякаква логика беше, че Кирстен се е отказала и от двете.
— Като изключим чисто професионалния аспект — не спираше той, — трябва да го направим и заради себе си. Не можем да бъдем заедно, докато не се освободим от Чарлс Рам. А ние ще бъдем заедно.