Отново я целуна, този път по-настойчиво, за да й разкрие любовта, която не можеше да изрази с думи. Докосваше устните й като светиня. Очите му безмълвно повтаряха молбата му. В отговор тя кимна утвърдително.
— Чудесно, Сам е тук. Това е неговият камион. — Кирстен посочи към паркирания близо до хангара „Блейзър“.
Райлън спря мерцедеса й до него.
— Трябва да си купя такъв — отбеляза той.
— Какво по-точно? Мерцедес или нещо като онова там?
Той се престори, че в момента взема решението си.
— Какво пък? Може по едно и от двете.
Смехът й му достави удоволствие почти колкото и целувките им. Почувства се стоплен вътрешно от него. Очакваше с нетърпение деня, в който всичко щеше да е останало зад тях и двамата щяха да могат да се смеят по-често и по-свободно. Дори за миг не се съмняваше, че това ще се случи. Беше преодолявал много по-сериозни препятствия, отколкото Кирстен. По-сериозни дори от Демън Рам.
Влязоха в хангара. Вътре беше горещо като в пещ. Макар и да представляваше убежище от прежурящото слънце, беше задушно и потискащо. Тръгнаха между оставените за ремонт самолети и се насочиха по посока на гласа, сипещ цветисти ругатни, докато забелязаха Сам. Беше се качил на някаква платформа и оглеждаше разглобен двигател.
— Проклето копеле! Сума ти…
— Тук има дама — сухо го прекъсна Райлън.
Мъжът се извърна толкова рязко, че почти изгуби равновесие.
— Кучи син, изкара ми…
— Внимавай, Сам — подразни го Райлън — Доведох една дама да те види. Покажи малко уважение.
Механикът, облечен в омазнен гащеризон, бързо се спусна по металните стълби на платформата. Изтри ръцете си в червен парцал, който очевидно не ползваше за първи път. Очите му огледаха Кирстен от глава до пети.
— Не просто жена, Норт, а най-красивата наоколо. Ако не бях толкова мърляв, щях да я прегърна.
— Това преди не беше в състояние да те спре — засмя се Кирстен и разтвори ръце.
Сам я прегърна с непохватността на мечок. Приятелската ласка напълни очите им със сълзи. После старецът ги отведе до едно бюро, разхвърляно, както всичко останало в хангара. Придърпа стол за Кирстен и кимна към дървена табуретка, подканяйки Райлън да седне. Не можеше да отдели поглед от жената, докато тя се настаняваше внимателно върху измачканата замърсена покривка на седалката.
— Би могла да наминаваш по-често — тросна й се той.
— Знам. Извинявам се и обещавам да поправя грешката.
— Точно така каза и миналия път. Живееш като отшелница в онази красива къща на хълма. Е, добре де, аз съм стар, грозен и полусляп. Не мога да те виня, задето не искаш да ме виждаш. Особено сега, когато около теб се въртят такива мъже. — Пренебрежително кимна по посока към Райлън. — Впрочем к’во правиш с него?
— Същото, каквото си правил и ти. Говорим си за Чарли.
Сам впи подозрителен поглед в младия мъж и вдигна към него показалец с мръсен счупен нокът.
— Само опитай да й направиш нещо и ще те смачкам. Холивудски красавци като теб хич не ме плашат. Ще ти закова топките за пода.
Райлън се намръщи и закри ушите си с ръце.
— Моите намерения към мисис Рам са съвсем почтени.
— Майната ти! — изръмжа Сам. — Ако ти се прииска нещо, знам къде можеш да намериш най-долнопробните мръсници н радиус от сто километра. Обаче остави тази дама на мира.
— Сам — бързо се намеси Кирстен, — имаш ли нещо за пиене? Райлън настояваше да дойдем тук колкото може по-бързо и умирам от жажда.
— Ягодова вода — отвърна механикът, без дори да погледне в стария очукан хладилник.
Двамата се опитаха да демонстрират ентусиазъм, докато поемаха бутилките с розовата напитка.
— Значи искате да говорим за Чарли — каза Сам, след като отпи голяма глътка от сладката течност и подпря крака на ръба на издрасканото бюро. Спортните му обувки, някога маркови, сега изглеждаха почти на неговите години. Сигурно Сам се бе родил в авио-хангар и никой не се бе сетил да пререже пъпната му връв. Имаше вид на човек, който цял живот е бил механик.
— Точно така.
Нежният глас на Кирстен и начинът, по който стисна омазнената сбръчкана ръка, накараха Райлън да я заобича още повече.
— Дадено — отвърна Сам и се изкашля, за да прикрие вълнението, стискащо гърлото му.
— Бихме искали да ни кажеш какво се случи онази сутрин — започна Райлън.
— Коя сутрин? Говорете по-конкретно.
— Сутринта, когато Чарли умря — меко обясни Кирстен.
— Какво за онази сутрин? — Сам се протегна да оправи календара, закачен на стената, сякаш беше най-ценното нещо в помещението.