Да обичаш отново

— Знам.

— При това съвсем излишно.

— Кой твърди това?

— Не научихме за катастрофата нищо, което да не ни е било известно. Всичко беше описано в рапортите.

— Но Сам потвърди, че съществуват дреболии, които нямат логично обяснение.

— Така е при всяка самолетна катастрофа. Винаги има необясними неща.

Райлън не искаше да спори с нея. Тя бе откликнала на молбата му да му сътрудничи в откриването на истината и в пресъздаването на последния ден на Демън Рам. Всяка непредпазливост би могла да я затвори отново в черупката й, този път може би завинаги. Онова, с което се беше заел, бе не само полезно за него, но и лековито за нея. В противен случай би се отказал. Сигурно е много тежко да откриеш, че човекът, когото си обичал, е сметнал живота си за напразен и е избрал смъртта.

— Как ще обясниш радиото? — попита той.

Беше сигурен, че ако я въвлече в разговор, тя сама ще стигне до истината, която за него вече беше очевидна. Нямаше никакво съмнение, че Демън Рам умишлено е разбил самолета си или поне не е направил нещо, за да предотврати катастрофата.

Кирстен подпря брада в облегалката на седалката.

— Не мога да си обясня защо не се е опитал да се свърже с кулата.

— Когато са проверявали радиото след инцидента, са установили, че работи безупречно.

— Но индикаторът за горивото е бил повреден. — В гласа й се долови упоритост, като че ли се опитваше да убеди сама себе си.

Райлън се помъчи да говори колкото може по-спокойно и по-делово.

— Малка повреда, която би установил още при проверката преди полета.

— Може тогава да е бил изправен.

— Може. Но ако проблемите му са започнали след излитането, той е бил достатъчно опитен пилот, за да приземи самолета безопасно, особено като се има предвид идеалното време. Тези самолети са много леки и подвижни.

— Знам всичко за тях, Райлън — остро го прекъсна тя и рязко извърна глава.

Изминаха няколко километра в мълчание, преди тя отново да се обърне. Той прие това като знак, че е готова да продължат разговора.

— С какво би обяснила необичайната му разсеяност същата сутрин?

— С лошо настроение.

— Кирстен, аз изучавам този мъж от месеци. Никога не съм чувал да е изпадал в лошо настроение. Ако се съди от характеристиката, която му направиха в колежа, и от думите на хората, които са го виждали всеки ден, той е бил най-веселият човек, който някога се е раждал.

— Не беше обикновен човек — възрази тя. — Всеки си има и лоши дни.

— Но ако е преживял нещо, ти би го разбрала, нали? Живяла си с него? Беше ли в лошо настроение, когато излезе онази сутрин?

Тя бе стиснала ръцете си толкова силно, че на места кокалчетата й бяха побелели, а на други — почервенели.

-Не знам. Беше излязъл, преди да се събудя.

Райлън реши да остави този въпрос за по-късно.

— Малко вероятно ми се струва да забрави за знака с вдигнатия палец, още повече като знам, че със Сам никога не са го пропускали.

— Да, така е.

— А Сам каза, че в деня преди катастрофата Демън е изглеждал съвсем нормално. Усмихвал се е, шегувал се е. Тръгнал си е с вид на човек, който няма никакви проблеми.

Кирстен го изгледа въпросително. Райлън си пое дълбоко дъх и довърши:

— Което означава, че каквото и да се е случило, за да го разстрои толкова, то е станало в къщата в нощта преди катастрофата.

Осма глава

Стигнаха до входната врата. Райлън я задържа отворена за Кирстен.

— По кое време се прибра Рам онзи ден?

— Рано. Някъде около три.

Той погледна часовника си.

— Почти навреме. Какво правихте двамата?

— Гледахме видео. По-скоро той гледаше.

— Негови клипове?

— Да. Ленти с „Големият свят на спорта“ и други подобни.

— Защо каза „по-скоро той гледаше“?

— Защото аз непрекъснато влизах и излизах от стаята. Същата вечер сама приготвях вечерята.

— Защо?

Кирстен нямаше желание да отговори на този въпрос, но тъй като той не сваляше поглед от нея, каза:

— Алис я нямаше. Беше си взела два дни отпуск.

Откъм кухнята се чуваше фалшивото тананикане на домашната помощница, което никога не му се беше струвало толкова високо и дразнещо.

— Иди да й кажеш, че я освобождаваш за два дни — нареди Райлън.

— Не мога просто да вляза и…

— Тогава ще го направя аз — отсече той и тръгна към кухнята.

Кирстен се спусна след него и го улови за ризата.

— Аз ще й кажа.

Райлън чуваше през стената изненаданите възклицания на Алис, след това възраженията й, докато най-сетне капитулира и каза на Кирстен, че се е надявала на кратка почивка, за да може да посети дъщеря си и внуците.

— Какво сготви онази вечер? — попита той, щом останаха сами.