След като бе живял няколко седмици в тази къща, той вече не се чувстваше като гост и си бе позволил да вземе ябълка от кошницата на бюфета.
— Ядохме шиш-кебап.
— Агнешки? — осведоми се Райлън без всякакъв ентусиазъм.
— Добре. Имаш ли всичко необходимо?
— Това е безсмислено. Какво мислиш, че ще постигнем?
— Имаш ли всичко необходимо? — повтори той и й подаде току-що отрязано парче от ябълката.
Дъвчейки, тя се предаде:
— Да, струва ми се.
Провери в хладилника и шкафа, за да е сигурна, че разполага с продуктите.
— Ако размразя месото в микровълновата фурна, ще мога да започна приготовлението веднага.
— Хубаво. Ще ти помогна по-късно.
— Чарли… — подхвана Кирстен, но веднага млъкна.
— Чарли какво?
— Той не ми помагаше.
За момент двамата се взряха един в друг.
— Аз обаче ще ти помогна. Онези видеокасети в кабинета ли са? — Тя кимна. — Ще отида да ги прегледам. И бездруго имах такова намерение. Ела там веднага щом можеш.
Половин час по-късно тя влезе в стаята. Райлън затъмни доколкото бе възможно и изключи осветлението. Беше подредил предварително касетите в хронологичен ред, според етикетите на обложките им.
— В момента гледам втората касета — обясни й той, когато тя се настани до него. На екрана се появи усмихнатото лице на Чарлс Рам по време на интервю преди въздушно шоу в Минесота.
— Спомням си това шоу — каза Кирстен. — Всички, освен мен, намираха деня за приятен и слънчев. А аз замръзвах. Чарли изпрати човек от екипа до Сейнт Пол, за да ми купи кожено палто.
— Да прави скъпи подаръци беше една от характерните черти на Демън, нали?
— Да. Беше много щедър. — Погледът й не се откъсваше от екрана. — Чарли изпълни триковете си точно преди Сините ангели. Същата вечер излязохме на вечеря с тях. Те му изказаха благодарност, задето беше подгрял публиката.
— В преносен смисъл, нали?
— Точно в преносен смисъл — засмя се тя.
Обичаше смеха й, защото звучеше неочаквано дрезгаво и сексапилно. Човек би допуснал, че ще прозвучи като звън на камбанка. А той беше мек и сърдечен.
Все още бе облечена в широките шорти и ризата, с които бе отишла до летището. Докато Райлън я наблюдаваше, тя изрита сандалите си и подви краха под себе си. Очевидно това бе любимата й поза. Кожата й беше гладка като на жена, която всяка сутрин се епилира в банята.
Ризата й беше разкопчана. Отдолу се виждаше еластично боди, над чийто горен ръб леко се издигаха гърдите й.
— Кирстен?
— Хм?
— На такова разстояние от Рам ли седеше, когато гледахте касетите?
Вместо да отговори, тя му отправи поглед, който мигом го накара да забрави всяка друга жена, застанала някога на пътя му.
— Ела по-близо.
Настоятелната покана бе в състояние да накара дори монахиня да се отрече от обета си за целомъдрие. Той лежеше отпуснато, подпрял глава на страничната облегалка на дивана. До босите му, изпружени напред и скръстени в глезените крака бяха захвърлени скъпите кожени обувки. Избелелият плат на дънките обгръщаше плътно бедрата му. Никой, освен ако не бе добре запознат с модната индустрия, не би допуснал, че ризата му е ушита от индийски памучен плат, струващ неколкостотин долара. Небрежната елегантност не му излизаше евтино. Един кичур тъмна коса се спускаше нехайно над веждите му и му придаваше характерното изражение, благодарение на което се бяха продали повече билети и пуканки, отколкото за която и да било друга филмова звезда от миналото или настоящето.
Кирстен се сурна по кожената тапицерия на дивана, докато се приближи до него. Той преметна едната си ръка през раменете й и я придърпа още по-близо.
— Обичам да произнасям името ти — прошепна в ухото й.
Със задоволство забеляза, че тя наклони глава на една страна, за да улесни устните му.
— Произнасяш го съвсем правилно — каза му пресипнало. — Още от първия път.
— О?
— Аха. Повечето хора го произнасят Кърстън — вместо Кирстен.
— Кирстен, Кирстен.
Положи главата й на ръката си и се наведе към устните й. Отначало я целуна нежно, както бе произнесъл и името й. Но щом усети вкуса й, допирът му стана алчен и настойчив. Тя откликна. Езиците им се докоснаха. Силните му пръсти проследиха шията й.
— Трябва ли да правим това? — запита го тя задъхано между две целувки.
— О, да.
— Не съм сигурна.
— Знаеш ли какъв ти е проблемът?
— Имам си няколко.
— Прекалено си напрегната. Не играеш достатъчно.
— Какво ще кажеш за няколко сета тенис?
— А ти какво ще кажеш за малко секс?
Леките, закачливи целувки отново прераснаха в дълбока и страстна. Дланите му галеха кожата й, следвайки издигането и спускането на гърдите й.