— Райлън?
— Хм?
— Спри!
— Ъъъ — Не преставаше да я целува. — Домашните видеокасети, колкото и да са интересни, в един момент омръзват.
— Да, но… — Гласът й заглъхна във въздишка, когато ръцете му се обвиха около гърдите й.
— Това ти харесва, нали? — Тя издаде някакъв звук, който той изтълкува като „да“. — Стават толкова твърди, толкова сладки.
Наведе глава и впи устни в изпъкналата плът, която сякаш се мъчеше да се освободи от ограниченията на дрехата. Започна да я дразни със зъби, докато Кирстен застена и се заизвива.
Положи я по гръб на дивана и се наклони над нея. Отмести крака й и го вдигна на кръста си. След това се настани между бедрата й и се притисна към нея.
Струваше му се, че се е изгубил. Тялото му имаше една-единствена цел: да проникне дълбоко в нейното и да освободи там обзелото го напрежение. Без да престава да я обсипва с целувки, зарови глава в извивката на рамото й и започна да се движи ритмично, притискайки я по-силно и по-силно.
— Райлън, Райлън!
Гласът и най-после стигна до съзнанието му. Вдигна глава и я погледна със замъглени от страст очи.
— Не тук. Не сега. — Бе порозовяла от желание, но в очите и се четеше молба.
Насилвайки се да си възвърне самоконтрола, той се привдигна и й помогна да седне. После облегна глава на една възглавница и затвори очи, докато пулсът му се нормализира.
— Разбрах — каза й с едновременно засрамен и извинителен тон. — Не се е случило тук.
Докато бяха седели толкова близо един до друг, беше забравил целта на този следобед. Трябваше да пресъздадат последните часове и случилото се между Кирстен и покойния й съпруг, а не да предприемат действия, касаещи тяхното бъдеще. Пое си дълбоко дъх и оправи с пръсти косите си.
— В такъв случай той изобщо не те е докосвал. Иначе не би могъл да спре. Ухаеш дяволски хубаво. Ароматът ти ме опиянява.
Наведе се и я целуна леко по тила. Миризмата на парфюма, примесена с тази на кожата й, отново го замая. Отметна глава, срещна замъгления й поглед и целуна един по един пръстите й.
— Дявол да го вземе този проклет план! — изрече раздразнено. — Хайде да не спираме.
Сложи ръката й между краката си и я притисна със своята.
— Толкова много те желая!
— Аз също те желая — призна тя със стон, — но идеята беше твоя. — Отдръпна ръката си, но не и преди да го погали леко.
Стори му се, че ще падне от дивана и много се учуди, когато това не стана. После се разсмя:
— Тогава стой по-далеч, чу ли? — В гласа му имаше шеговита заплаха, която я накара да се присъедини към смеха му.
Седнаха на прилично разстояние, докато изгледат останалите касети. Райлън все пак улови ръката й. Не можеше да спре да я докосва. Задаваше й въпроси върху онова, което гледаха, и тя му обясняваше с подробности.
Когато се умориха, той изключи видеото и се обърна към нея:
— Какво следва сега?
Тя стана и обу сандалите си.
— Вечерята. Ще те извикам, щом е готова.
Райлън обви ръка около раменете й и тръгна с нея.
— Обещах да ти помогна, помниш ли?
Запали грила на терасата, докато тя приготви салатата от пресен спанак и сложи ориза да се вари.
— Питах се дали ще проявиш интерес към изстудено вино? — запита той, влизайки в кухнята.
— Чудесна идея. С много лед, моля те.
Погледна я и я улови точно в момента, в който облизваше мазнината от месото по пръстите си.
— Имаш ли нужда от помощ за това?
Тя му се усмихна срамежливо.
— Мога да се справя и сама, но благодаря за предложението.
За да се въздържи да не се втурне към нея и да я вдигне на ръце, той отвори хладилника и извади виното.
— А аз какво ще трябва да пия?
— Бира. Не повече от две. Това беше границата на Чарли.
— Значи е казвал истината, като твърдеше, че не пие много.
— Винаги казваше истината.
Киитон се бе хвърлила да защитава Рам с такова настървение, че Райлън й предложи питието като знак за помирение.
— Добре де, просто питах. Има толкова много алкохолици. Особено там, където живея аз.
— Е, Чарли не беше един от тях — тросна се тя. -Защо винаги търсиш да откриеш нещо грозно у него?
Райлън се загледа в пода и преброи до десет. Приятното настроение от следобеда беше нарушено. Бяха се върнали отново до нулата. Искаше му се насила да изтръгне от нея признание, че крие нещо от характера на Рам. И това нещо беше вероятната причина за самоубийството му. Но ако й го кажеше, би означавало да я обвини в лъжа. Реакцията й сигурно щеше да бъде взривоопасна. А последното, което би искал, е да развали вечерта.
Но проклет да е, ако започне да й се извинява. За да промени темата, взе подноса с месото и запита: