— Разбирам, че понякога прекъсването на бременността е необходимо. Дори съм склонен да го приема, Но, по дяволите, не и когато става въпрос за моето дете!
— Коя беше майката?
Райлън я погледна и мислено и благодари за съчувствието, което прочете по лицето й.
— Тя няма никакво значение. Никога не е имала. Но детето ми имаше. И сега ми се повдига при мисълта, че е било убито.
— Нима за теб е толкова важно да имаш дете?
— Не беше, докато не се случи — призна той. — Но щом ми каза за бебето, почувствах, че го искам. Сигурно, защото семейството ми е много сплотено. — После я запита неочаквано: — Ами ти? Къде са родителите ти?
— Татко и мама са се развели, когато съм била много малка. Не си го спомням. Той се е оженил и има друго семейство. Не поддържаме никаква връзка. Мама почина няколко месеца след като се омъжих за Чарли. — Усмихна се мило. — Тя го обожаваше, а и той много я обичаше. Радвам се, че имаха възможност да се запознаят.
Няколко минути останаха мълчаливи, загледани в залеза, всеки потънал в собствените си мисли.
— Изпаднахме в доста меланхолично настроение, а? — отбеляза Райлън и стана да прибере чиниите. -Хайде да поразчистим.
След като кухнята беше приведена в ред, отново излязоха на терасата. Вечерта беше чудесна. Кирстен включи осветлението на басейна. Като се изключи луната, то осигуряваше единствената светлина.
— Какво правихте онази вечер, след като се нахранихте? — попита Райлън.
— Плувахме.
— Сериозно? Точно смятах да ти предложа същото. — Обви ръце около кръста й и я привлече по-близо Целуна я нежно и прошепна: — Благодаря ти, че не ми изнесе лекция за правото на жената да избира и други подобни глупости, след като ти казах за аборта.
— Съжалявам за загубата ти.
— Никога не съм споменавал пред никого за това.
— Радвам се, че го сподели с мен.
— Така ли?
— Точно така. Ще запазя тайната ти.
— Никога не съм се съмнявал. — Целуна я отново, разтваряйки устните й. — Готова ли си?
Тя бързо се отдръпна назад. Реакцията й го разсмя.
— Имах предвид, готова ли си да плуваме?
— О! — По бузите й се разля приятна руменина. -Да… Не… Ще ми отнеме минутка да си облека банския.
Прегръдката му се затегна, когато тя опита да се освободи.
— Можеш да минеш и без него. Аз ще плувам гол.
— Знам. Вече съм те виждала.
Райлън наклони глава и подсвирна:
— Я виж, така ли? Значи си ме наблюдавала първия ден?
— Нямах голям избор — тросна се тя.
— И какво си помисли?
— Че си доста дързък, щом си тръгнал да се разхождаш наоколо съвсем гол. — Успя да се освободи и се запъти към бунгалото, където държеше няколко бански костюма и плажни кърпи. Смехът му я съпроводи.
Без следа от притеснение Райлън се съблече и скочи във водата. Голотата му не можеше да остане незабелязана в ярко осветения басейн, така че изпита двойно задоволство, щом забеляза Кирстен да излиза, облечена в зелен бански, и грациозно да се приближава към него.
Доплува до края и се подпря на стъпалата. На нея й бяха необходими няколко минути, за да стигне до него.
Обърна се по гръб, изтри водата от лицето си и му хвърли кос поглед.
— Никак не си срамежлив, а?
— Не. В колежа позирах на студентите от курса по изобразително изкуство.
— А родителите ти одобряваха ли?
— Колкото и да сме близки, не им казвам всичко — ухили се той, после се обърна настрани и сложи ръка върху корема й. — Каква еротична картина.
Двамата едновременно се загледаха във водата, под която мургавата му ръка силно контрастираше с белотата на корема й.
— Кирстен?
— Хм?
— Онази нощ правихте ли любов с Рам?
Колебанието й трая толкова кратко, та Райлън помисли, че си е въобразил. Гледайки го право в очите, тя кимна.
— Тогава се люби с мен.
Жената въздъхна примирено, преди да обхване главата му и да обсипе лицето му с целувки. Той сковано се обърна и се надвеси над нея.
Лекото движение на водата носеше тялото му към нейното. Тя обви ръце около врата му. Краката й се разтвориха. Неговите бързо се наместиха между тях. Охладената им кожа само правеше устните им по-горещи. Той се притискаше към нея, отдалечаваше се и отново се връщаше.
— Нищо чудно, че океанът е толкова населен — измърмори тя.
— Защо?
— Това е блаженство.
— По дяволите, така няма да стане. Ръбът на стълбите ще насини гърба ти, а аз не мога да те държа, защото и двамата ще паднем.
Това трябваше да прозвучи смешно. Трябваше да ги разсмее. Но и двамата бяха прекалено заети със следващата целувка.
— Сауната — предложи тя задъхано.
— Чудесна идея.