— Не!
— Колко пъти преди това си си играла с него така?
— Престани!
Тя притисна ушите си с ръце, но той ги издърпа и ги стисна в желязна хватка.
— Снощи ми даде онова, което си отказвала на бедничкия Чарли. Да не би да беше някаква компенсация? Чиста ли е сега съвестта ти?
— Няма причина да се чувствам виновна — изкрещя тя.
— Превърнала си съпруга си в сексуален просител, като си му отказвала онова, което му се пада по право.
— Не е вярно!
— Не?
— Чарли, а не аз, не…
Тя рязко издърпа ръцете си и се извърна. Райлън я улови за рамото и я принуди да се обърне с лице към него.
— Какво каза? — запита той, недоумявайки. Лицето й бе неестествено бяло. Очите й се взираха в него уплашено.
— Нищо.
— Не ти, а Чарли какво, Кирстен?
Езикът й нервно облиза пресъхналите устни.
— Чарли беше този, който не правеше любов с мен.
Заслушан в бавните удари на сърцето си, Райлън гледаше като омагьосан едрите сълзи, стичащи се по страните й.
— Искаш да кажеш, че той…
— Не можеше.
Сякаш някой го удари силно по главата. Веднъж бе играл ролята на боксьор. Неговият спаринг-партньор, треньор по бокс, се бе престарал, за да придаде на финалните кадри автентичност. Беше стоварил юмрука си в челюстта на Райлън и в продължение на половин час му се бяха привиждали звезди посред бял ден, а в ушите му бяха звучали камбанки Точно така се почувства и в този момент. Имаше усещането, че някой е издърпал земята изпод краката му и той е полетял в тъмната бездна.
Кирстен мина покрай него и си наля чаша кафе. Райлън се подпря на един от високите столове.
— Винаги ли е било така?
— Не — каза тя хладно и съвсем делово. — В първите години на брака ни се радвахме на активен полов живот. Но това само направи нещата по-тежки впоследствие. — Обхвана чашата с треперещи ръце, поднесе я към устните си и отпи.
Изглеждаше съвсем мъничка и беззащитна в огромния халат. Искаше му се да я прегърне, но знаеше, че тя няма да се зарадва на съчувствието му, затова остана на мястото си.
— Какво е станало с него, Кирстен? Някаква злополука?
Господ беше свидетел, че за Демън Рам са съществували хиляди възможности да се нарани. Някои от инцидентите бяха записани на касетите, които изгледаха вчера. Многократно бе лежал в болница заради счупени кости или изгаряния. Сигурно цялото му тяло е било в белези. Но съпругата му е знаела за най-сериозната му травма.
— Проблемът му не беше физически — заяви Кирстен, разбивайки на пух и прах теорията на Райлън.
— Поне аз мисля по този начин. Така и не се консултира с лекар.
— Но защо, за бога?
Тя се обърна към него:
— Ти би ли го направил? — Моментното му колебание й подсказа отговора. — Точно така. Той беше знаменитост. Секссимвол. Предполага се, че мъже като него нямат подобни проблеми. Дори и най-малкият намек, че не се припокрива напълно със създадения имидж, би сринал кариерата му. Още повече, като се има предвид, че той беше Демън Рам.
Райлън разбираше, че Кирстен е права. Кой мъж би признал такова нещо дори на доверения си лекар? Да го стори би означавало не само да рискува гордостта и достойнството си, но и работата си.
— Значи просто те е оставил да страдаш.
— И двамата страдахме — тихо възрази тя. — Импотентността му растеше успоредно с популярността. Струва ми се, че той живееше под непрестанен натиск да се припокрива със създадената за него представа. Невъзможно бе да бъде такъв, какъвто очакваха от него, затова се предаде още преди да е опитал. — Пръстите й започнаха да мачкат колана на халата. — Разбира се, това са само предположения. Както ти казах, Чарли така и не се реши да се посъветва със специалист. Напротив, държеше да запази тайната си на всяка цена.
— Но виж какво ти е причинявал през цялото време!
— За него беше по-трудно, отколкото за мен.
— Имам сериозни основания да се съмнявам в това.
Тя притисна ръка към челото си, сякаш се мъчеше да си припомни всички спорове и неприятни сцени, съпътстващи един брак, изпаднал в криза.
— Не можах да направя нищо за него. Той не желаеше ничия помощ. Всеки опит да го окуража приемаше като съчувствие. Дразнеше се, когато поемах инициативата, и ме караше да се чувствам като уличница. Затова се научих да не обръщам внимание на проблема. Двамата умишлено го пренебрегвахме.
Райлън стана от стола и бавно тръгна към нея.