Отпусна се на дивана и облегна глава на облегалката, притиснал ръце към корема си, сякаш се бе излегнал за следобедна неделна дрямка.
Беше му необходимо цялото актьорско умение, за да изиграе убедително тази сцена. Искаше му се да покрие любимото лице с целувки, да изтрие тъмно-виолетовите кръгове под очите й — неоспоримо доказателство за безсънни нощи, да се увери, че тъгата й се дължи на неговото отсъствие.
Изминалият месец се бе оказал истински ад за него и естествено за всички, които се оказваха наблизо. Макар и винаги да бе смятан за ужасно капризен на снимачната площадка, през последните дни надмина себе си. Дори бе успял да докара до сълзи грижовната Пат, която накрая го заплаши, че ще го обърне върху коленете си и ще го напердаши, при това съвсем заслужено. Между него и режисьора непрекъснато прехвърчаха закани за кастрация и дори съдебни искове.
Но сега, когато снимките бяха приключили и си бе извоювал правото да участва в редакцията, можеше да се посвети на неотзивчивата вдовица.
През премрежени очи наблюдаваше как тя посяга към сценария, сякаш беше хванато в капан животно, преструващо се на умряло, докато най-сетне се престраши и отвори на последните страници. Виждаше как очите й се местят по редовете. Дори от другия край на стаята забеляза бликналите й сълзи. Когато погледна към него, той остана напълно неподвижен, преструвайки се, че не е забелязал благодарността и обичта в очите й.
Прехапала долната си устна, притиснала ръка към сърцето си, Кирстен зачете последната страница.
Демън Рам върви с гръб към камерата. Фигурата му и самолетът се очертават ясно на фона на изгряващото слънце. Точно преди да влезе а кабината, слага шлема си. Появява се Сам, също с гръб към камерата. Наблюдава как Рам сяда и затяга колана. Рам включва двигателя. (Едър план на Сам.) Сам изглежда учуден. Рам в едър план. Насочва се право напред. Сам го вика по име. Рам се обръща, поглежда надолу. По лицето му се разлива усмивка. Вдига ръка и прави на Сам знака с вдигнатия палец. Стопкадър. Край. Надписи.
Кирстен бавно затвори сценария. Прокара ръка корицата му, сякаш беше някаква ценност.
Погледна към другия край на стаята, където седеше Райлън. По лицето и се четеше объркване и… надежда? Райлън изгуби битката с волята си.
— Ела тук, Кирстен — нареди й дрезгаво.
Тя се приближи и седна до него, подвивайки крак под себе си.
— След няколкочасови спорове успях да убедя сценариста, режисьора, продуцента и всички останали да завършим така, вместо с някакъв тежък, драматичен край. В действителност никой не знае какво се е въртяло в главата на Рам онази сутрин, докато се е качвал в самолета. Дори ти, скъпа…
— Значи не си…
— Не, не съм. Нима наистина допускаше, че ще разкрия тайната ти пред целия свят?
— Не бях сигурна.
Той сложи ръка върху бедрото й.
— Защо да те наранявам по този начин?
— Заради кариерата ти. Заради непоколебимото ти правило да се идентифицираш с героя, когото пресъздаваш.
— Никога не бих те оскърбил заради един филм. Обичам те повече от киното, повече от ролята, повече от славата, повече от всичко друго на света.
— Райлън. — Кирстен сведе глава към стиснатите в скута си ръце. — Аз се държах ужасно с теб, защото се боях, че си твърде умен. Желаех те толкова много. Всеки път, когато ме докосваше, ми се струваше, че изгарям.
— Не можех да разбера дали е от възбуда или нежелание.
— Страхувах се. Страхувах се, че ще откриеш истината, че някак си ще усетиш колко съм потисната. Колкото повече се увличахме, толкова повече се усилваше страхът ми. Трябваше да защитя Чарли. Така беше честно, нали?
Райлън докосна бузата й с обич.
— Възхищавам ти се заради твоята лоялност. Изпитвам ревност, задето толкова много си го обичала. Ти можеше да се възползваш от импотентността му и да направиш много пари с книгата си.
— Не знам още как да завърша.
— Искаш ли моя съвет? Завърши я така както свършва и филмът.
— Но хората ще искат да узнаят дари наистина е било самоубийство или не.
— Защо се чувстваш задължена да им предоставиш отговора, който дори на теб не е известен? Остави ги сами да си направят заключение. Краят на филма оставя доста възможности за интерпретация. Никой не знае за импотентността му, освен ти и аз. Но даже това не омаловажава онова, което е бил. Единствената потърпевша от всичко си ти. — Обхвана лицето й. — И отсега нататък аз ще те лекувам от това страдание.