— Скъпа Джилиън, виждам от красивото ти, макар и пребледняло лице, че вече си отговорила на въпроса си. И — продължи Гарик, като измъкна малко тъмно шишенце от вътрешния джоб на палтото си — посетих един аптекар, който се оказа много подкупен. Ако трябва, ще те упоя, за да не ти позволя да направиш сцена като в някоя романтична драма.
Сър Озуел се намеси:
— Не си ми казвал, че ще упояваш момичето, Гарик.
— Наистина ли смяташ, че тя ще се съгласи доброволно да повтори брачните клетви само от страх, задето сме я отвлекли? Всяка друга овчица от двореца може би, но не и Джилиън. Тя е твърде упорита. И при това положение какво очакваш да направя? Да те пристегна в корсета на сестра ти и да ти намажа лицето с руж, за да можеш да застанеш на нейното място?
Джилиън се намръщи.
— Не съм и предполагала, че си толкова противен. Майка ти щеше да се срамува, ако беше тук да види какъв си станал.
Гарик се отпусна назад и се усмихна зловещо.
— Е, майка ми умря, докато раждаше десетия от неблагодарните си синове. Уби и бебето със себе си; нещо, за което баща ми никога не можа да й прости. Синовете никога не са достатъчно; искам добре да запомниш това, защото очаквам да ми родиш поне пет или шест сина през първото десетилетие на брака ни. Може би трябва да се сърдиш на майка ми за затрудненото си положение. Ако беше раждала в правилен ред, сега аз щях да бъда първороден, а не пети по ред. Щях да имам титлата на баща ми; същата титла, която брат ми, недостойният Алистър, ще получи. Заедно с нея върви и всяко предимство, с което мога да си осигуря богата жена. И нямаше да ми се налага да понасям неуважението на млади, прекалено привилегировани дами като теб. Щях да имам необходимото възпитание; възпитание, което нямаше дори да ми позволи да си помисля да извърша подобно престъпление. Тъй като мама я нямаше да ни предава светите си добродетели, баща ми беше свободен да набива в главите на всеки от синовете си своя житейски кодекс: „Прави каквото е необходимо, за да вървиш напред.“ Именно това правя сега. От известно време планирам нашата малка среща, Джилиън, всъщност от доста време. Наблюдавах те как пърхаш из най-добрите бални зали и ми вириш нос при всеки удобен случай. Смея да кажа — познавам те толкова добре, че мога да предскажа всяко твое действие.
Джилиън присви очи.
— Че какво би могъл да знаеш за мен?
— Ти си роб на навиците, скъпа Джилиън, и твоят дневен режим е лесно предсказуем. Шоколад и кифлички за закуска в осем, обикновено в солариума, винаги сама, с нос, заврян в един от онези безсъдържателни френски романи, които толкова обичаш. За жена с твоята необичайна интелигентност, Джилиън, ми се струва, че би трябвало да обичаш трактати и беседи.
Джилиън се намръщи.
— Съжалявам, че те разочаровам.
Гарик се ухили доволно.
— Прекарваш останалата част от предобеда или в посещения на свои познати заедно с майка си или някоя от снахите си, или в стаята си, където четеш и отговаряш на писма. Ти си просто влюбена в писането на писма. Следва лек обяд е чай, обикновено около един. От време на време се пробваш в рисуването, макар и, трябва да кажа, талантът ти е в най-добрия случай примитивен. Нито веднъж не те видях да се опитваш да бродираш.
— Не считам това за интересно прекарване на времето.
— За щастие — за твое щастие — нямам нищо против да пренебрегна този малък недостатък.
— Колко любезно!
Гарик се изкикоти и продължи:
— Следобедите ти, Джилиън, са отдадени на музиката. В понеделник и вторник се упражняваш на клавесин, в сряда и четвъртък на флейта, а в петък и събота — доста странно — на басова виола да гамба1. Дамите рядко се заемат с този инструмент поради това, че полите пречат да го поставят правилно. Кажи ми, скъпа Джилиън — рече Гарик и прокара пръст по коляното й, — как успяваш да наместиш такъв голям предмет между краката си?
Джилиън се отдръпна от него.
— Харесва ми звукът му. Той се изсмя и продължи:
— Вечеряш със семейството си, с всичките, включително и децата, точно в седем, след това отиваш на онова обществено събитие, което счетеш достойно за твоето внимание. И отново това става с приличното придружаване на майка ти или съпругата на някой от братята ти. Трябва да отбележа, че си много съзнателна в това отношение. Съставих плана си доста трудно, макар и, както виждаш, не бе невъзможно. Връщаш се в стаята си някъде между полунощ и два, където после се събуждаш и целият цикъл отново започва. Случайно да съм пропуснал нещо?
Джилиън се втренчи в него безмълвно, слисано и може би малко изплашено. Как бе успял Гарик да научи толкова много неща за нея, които дори и самата тя не бе забелязвала у себе си досега? Може би се бе крил някъде из храстите до къщата или, още по-лошо, някъде вътре — в килера — и мислено бе записвал всяко нейно движение. Как не го бе забелязала? Нима това, което й казваше, бе истина? Беше ли толкова погълната от собствените си интереси, че да не успее да види опасността, витаеща наоколо?