— Кога ще пристигне частният детектив? — обръща се Майк към Сам.
Отговаря му Чайлдс:
— Пред очите ти е, мъжкарче.
Неизвестно защо, но когато Сам произнася фразата „частен детектив“, в съзнанието му изниква образ на мъж в края на петдесетте, бивш полицай или агент от ФБР, зле вчесан, навлякъл евтин костюм. Нещо като Робърт Урих в ролята му от „Спенсър: под наем“3, но не и тази засмукала дъвка възпитаничка на школата за секретарки.
— Чакай да позная — ухилва се Чайлдс. — Помислил си ме за секретарка.
— Извинете. Май не очаквах да видя точно вас.
— Не се коси. Непрекъснато става така. Двете със Сам отдавна сме свикнали, макар на нея да й се случва по-рядко, щото се облича по-добре от мен и говори изискано. Имаш пълно право, Сам, крайно време е да престана с тая дъвка и да си закача един огромен револвер на кръста.
Чайлдс хвърля към Сам поглед, изпълнен с дълбоко и най-искрено презрение към мъжката пасмина, преди да седне отново на мястото си. Сам се разполага в противоположния край на масата, а Майк се настанява до Чайлдс. Насоченото осветление хвърля приглушена светлина от тавана, а през тонколоните се лее приятен джаз.
— Сам каза, че сте успели да се доберете до копие от доклада на криминалната лаборатория — проговаря Майк.
— Много ясно. Наложи се да припомня за няколко тлъсти услуги, които ми дължаха определени хора, за да стане работата.
— Нямам думи да изразя колко съм ви признателен.
— Причина да казвам всичко това е, че се опитвам да ти внуша колко е важно да запазиш тази информация единствено за себе си.
— Ясно.
— Дали?
— Дали какво?
— Дали е наистина ясно. Чух, че си доста невъздържан. А моят личен опит с юнаци като теб показва, че не само им е трудно да сдържат импулсите си, но и най-често ти го завират изневиделица.
Майк остава неподвижен, напрегнал всички сили да проумее какво му казва тя. С ъгълчето на окото забелязва как Сам се размърдва върху стола си.
Чайлдс продължава:
— Съжалявам, задето ти го казвам така направо, но не обичам да си губя времето с излишни любезности и прочие глупости. На много мъже им е трудно да свикнат с това, което вероятно обяснява и защо все още съм неомъжена. Още нещо, по което си приличаме със Сам, ако не броим факта, че и двете сме мацки.
Чайлдс се усмихва, но явно не се шегува.
— Съществува ли някаква особена причина да се държите така с мен?
— Последния път, когато някой ти е помогнал с информация, ти си превърнал Джона в боксова круша. Много съжалявам, но лично аз изобщо нямам нужда от подобен вид реклама.
Поведението й на училищен побойник би следвало да го притесни и може би щеше да го притесни, ако не бе изкарал докрай схватките с шампионката по мачкане на мъжко самочувствие, доктор Т. А Нанси Чайлдс е просто още един елемент от студенокръвната машина, за която работят д-р Т., Теста, и Мерик. Тази Нанси, с бруталната си прямота и държане, което сякаш крещи „и аз мога да пикая права“, го предизвиква да даде воля на гнева си, да избухне и по този начин да й даде повод да си събере бумагите и да отмарширува към вратата с думите „Съжалявам, Сам, ама не мога да работя с невъздържани типове и пияндури“.
— Тази сутрин се натъкнах съвсем случайно на Франсис Джона — съобщава Майк.
Нанси започва да джвака с дъвката, в очакване да чуе останалото или от скука — не може да определи кое от двете.
— Кучето ми налетя върху него и го събори в снега, това е самата истина — продължава Майк. — Джона лежеше и се задушаваше, наистина береше душа. Беше си изпуснал инхалатора, а той му трябва, за да диша. Инхалаторът лежеше точно до краката ми. Вдигнах го и тогава ми хрумна, че мога да го изтъргувам срещу истината за дъщеря ми. Той ще ми каже какво е станало с нея, пък аз ще му дам в замяна инхалатора, за да може да диша. А сега, Нанси, кажете ми какво бихте сторили вие на мое място?
— Труден въпрос.
— Ами помислете — настоява Майк. — Много ми се ще да го обсъдите, след като правите толкова остри изказвания по мой адрес.
Нанси почуква по масата с върховете на ноктите си. Майк поклаща глава.
— Ето, виждате ли, точно това е, което не разбирам. Всички ми разправят какво е трябвало да направя в дадената ситуация, всички умират да ме критикуват. Щом ги помоля обаче да се поставят на мое място, свиват рамене или също като вас свиват знамената. Затова искам да ти кажа, Нанси, че ако не одобряваш онова, което съм направил, тласкан от любов към дъщеря си, много, ама наистина много те моля да вземеш този доклад, да загънеш с него това твое отношение към мен и да си го завреш право отзад, понеже, ако трябва да съм съвсем откровен, ми е писнало до немай–къде да обяснявам пак и пак едно и също на хора, които и понятие си нямат за какво им говоря.
3
Американски телевизионен сериал от средата на 80-те, базиран на поредица криминални романи от Робърт Паркър. — Б.р.