Ужасна или не, сега те се забавляваха чудесно с окачването на сложните елементи от украсата. Фромайър се занимаваше с научна работа в университета; 110 000 печелел годишно, твърдяха слуховете, но с тия шест деца май не му оставаха пари за друго освен за най-необходимото. Тази елха щеше да бъде изхвърлена последна в квартала.
Лутър се завъртя кръгом и тръгна към къщи. В хола на семейство Бекър Нед седеше на канапето, притиснал плик с лед на рамото си, а Джуд се суетеше край него и назидателно размахваше пръст. Стълбата беше на земята, подложена на щателен оглед от страна на тъщата. Каквато и да бе причината за падането, без съмнение вината щеше да се стовари върху горкия Нед.
Страхотно, рече си Лутър. А сега ще трябва поне четири месеца да слушам подробности около поредната болежка. Като си помислиш, Нед Бекър и по-рано беше падал от тая стълба, преди пет-шест години май. Беше се блъснал в дървото и го беше съборил. Изпочупил беше любимите играчки на Джуд, пазени с години. Тя му се сърди цяла вечност.
Ама че лудост, рече си Лутър.
Нора и двете й приятелки едва успяха да си намерят маса в своето любимо кафене, доскоро бензиностанция, където все още се продаваше бензин, но предлагаха и сандвичи собствено производство, и кафе с мляко по три долара чашката. Както винаги по обяд и сега имаше навалица, а дългите опашки като че ли привличаха още повече хора.
Трите приятелки бяха дошли на работна среща. Те съставляваха комитета, излъчен да проведе търга за музея на изкуствата. На повечето маси всъщност се бяха събрали подобни групички напористи благотворителки.
Клетъчният телефон на Нора звънна. Тя се извини, че е забравила да го изключи, но Мери настоя да си проведе разговора. И бездруго отвред се чуваха мелодиите на подобни машинки.
Отново звънеше Оби и в първия момент Нора се сепна, че той знае номера й. Но пък тя го даваше на всеки.
— Оби от „Онова нещо“ — обясни тя на Канди и Мери, като по този начин ги приобщи към разговора. И двете кимнаха с безразличие. Предполагаше се, че всеки познава Оби от „Онова нещо“. Едва ли друг можеше да се похвали с по-високи цени, тъй че всеки негов клиент удряше в земята останалите по отношение на картички, пликове и тям подобни.
— Пропуснахме да обсъдим поканите за вашето празненство — рече Оби и Нора изтръпна. Съвсем бе забравила за поканите, а нямаше никакво желание да ги обсъжда пред Мери и Канди.
— А, да — отвърна тя. Забеляза, че Мери се е заговорила с доброволка от съседната маса. Канди оглеждаше масите, за да отбележи кой не присъства. — Те също няма да са ни нужни.
— Няма да каните гости? — Гласът на Оби издаваше безкрайно любопитство.
— Не, тази Коледа няма да празнуваме.
— Е, в такъв случай...
— Благодаря, че се обадихте, Оби — тихо изговори Нора и побърза да натисне копчето за прекъсване на връзката.
— Какво няма да ти е нужно? — попита Мери, като внезапно прекрати разговора си и обърна към Нора загрижено лице.
— Тази Коледа няма да празнувате? — включи се и Канди, вперила в Нора очи като радари. — Какво се е случило?
Стисни зъби и не се предавай, мислено си даде кураж Нора. Представяй си слънчеви плажове, топла солена вода, десет дни в рая.
— Ами нищо. Просто тази година наместо коледно тържество ще си направим пътешествие. Нали знаете, Блеър замина, тъй че имаме нужда да се поразсеем.
Всички присъстващи внезапно притихнаха или поне на Нора така й се стори. Канди и Мери се намръщиха, опитвайки се да смелят новината. Сякаш заслушана в гласа на Лутър, Нора се хвърли в атака.
— Десет дни на борда на луксозния лайнер „Островна принцеса“. Бахамските острови, Ямайка, Големия Кайман. Вече отслабнах килограм и половина — обяви с весело доволство тя.
— Няма да празнувате Коледа? — повтори недоумяващо Мери.
— Именно.
Мери беше голяма критикарка, тъй че още преди години Нора се бе научила бързо-бързо да й затваря устата. Сега се стегна, готова да посрещне острите думи.
— Как може да не се празнува Коледа? — засече я Мери.
— Ами пропускаш я — отвърна Нора, като че ли това обясняваше всичко.
— Звучи чудесно — вметна Канди.
— А ние какво ще правим на Бъдни вечер? — не се даваше Мери.
— Все ще измислите нещо — отвърна Нора. — И други организират тържества.
— Но твоите са несравними.
— Колко си мила.
— Кога тръгвате? — поиска да узнае Канди, размечтала се за безкрайни плажове, където няма роднини, които да ти се мотаят в краката цяла седмица.