— За всеки случай — додаде Кистлър.
— Не, благодаря — отвърна Лутър с тракащи зъби. — Нямам нищо счупено. — В този момент обаче имаше чувството, че целият е натрошен.
Появи се и полицейска кола, която спря на улицата, естествено, със святкащи светлини. Трийн и Салино изскочиха отвътре и разбутаха хората да огледат положението.
Фромайър, Бекър, Кър, Шийл, Бриксли, Кроп, Голди, Белингтън — всички те се скупчиха около Лутър и Нора. Сред тях беше и Спайк. Лутър си седеше, попипваше болезнените места, отговаряше на баналните въпроси на момчетата в униформи и ето че скоро всички обитатели на Хемлок го наобиколиха, та да виждат по-добре.
Когато Салино схвана каква е историята, той самодоволно извиси глас:
— Скрежко ли? Аз пък мислех, че тая година пропускате Коледата, мистър Кранк. Първо взимате на заем елха. Сега пък и друго научавам.
— Какво става, Лутър? — провикна се Фромайър. Въпросът бе зададен сякаш от името на цялата общност. Всички очакваха да чуят отговора.
Лутър погледна към Нора и му стана ясно, че тя няма и дума да каже. Обяснението трябваше да дойде от него.
— Блеър се прибира за Коледа — избълва той, като не преставаше да разтрива левия си глезен.
— Блеър си идва у дома — на висок глас повтори Фромайър, та новината да стане достояние на всички. Каквото и да изпитваха към Лутър в момента, съседите обожаваха Блеър. Бяха я гледали как расте, после я изпратиха в колежа и я очакваха да си дойде всяко лято. Тя беше се грижила за повечето от малките деца по Хемлок в отсъствие на родителите им. А понеже беше единствено дете, се бе отнасяла към другите деца като към свои братя и сестри. Всички я имаха за своя по-голяма сестра.
— Ще доведе и годеника си — добави Лутър и още повече срази тълпата.
— Коя е Блеър? — попита Салино, сякаш бе детектив, разследващ убийство.
— Моята дъщеря — обясни Лутър. — Замина преди около месец за Перу с Корпуса на мира. Нямаше да я видим цяла година или поне така предполагахме. Обади се към обяд. В Маями е и пътува насам да ни изненада за Коледа. Ще доведе и годеника си, някакъв лекар, с когото се запознала съвсем наскоро.
Нора се приближи по-плътно към съпруга си и го прихвана за лакътя.
— И тя очаква да види у дома си коледна елха? — запита Фромайър.
— Да.
— И Скрежко?
— Естествено.
— Ами обичайното празненство в дома на Кранк на Бъдни вечер?
— Това също.
Хората се скупчиха още по-нагъсто, за да чуят разбора на Фромайър.
— В колко пристига? — попита той.
— Самолетът каца в шест.
— В шест!
Стотина души едновременно си погледнаха часовниците. Лутър заразтърква и другия си глезен. Усещаше сърбеж в стъпалата си, което беше добър знак. Кръвта му отново се движеше.
Вик Фромайър отстъпи крачка назад и огледа лицата на съседите си. Прочисти гърло, вирна брадичка и започна:
— И тъй, приятели, ето каква е стратегията. Ще направим тържество у семейство Кранк, коледно тържество за добре дошла на Блеър. Онези, които нямат друг по-важен ангажимент, оставете всичко друго и се включвайте. Нора, имаш ли пуйка?
— Не — отвърна тя. — Пушена пъстърва.
— Пушена пъстърва?
— Друго не успях да намеря.
— Пушена пъстърва? — недоумяващо заповтаряха жените.
— Някой да има излишна пуйка? — попита Фромайър.
— Ние имаме две — отзова се Джъд Бекър. — И двете се пекат.
— Чудесно. Клиф, кажи колко хора са ти нужни и вървете у Бриксли да вземете неговия Скрежко. Вземете и лампички, ще ги опънем в чимшира на Кранк. Всички си вървете, преоблечете се, вземете нещо за хапване, от което сте купили в повече, и ще се срещнем тук след час.
Той погледна към Салино и Трийн. За тях също имаше задача.
— Вие, момчета, тръгвайте към летището.
— Защо? — не разбра Салино.
— Блеър очаква някой да я посрещне.
— Не знам дали ще можем...
— Нужно ли е да звъня на шефа ви?
Трийн и Салино тръгнаха към колата. Получили точните инструкции на Фромайър, съседите взеха да се пръскат. Лутър и Нора ги проследиха с поглед как тръгват по Хемлок, всичките забързани, всичките с определена цел.
Нора се взря в съпруга си с насълзени очи, а Лутър имаше чувството, че и той ще заплаче. Глезените му вече горяха.
— Колко гости ще дойдат на тържеството? — попита Фромайър.
— А, нямам представа — отвърна Нора, загледана в опустялата улица.
— По-малко, отколкото си мислиш — каза й Лутър. — Ъндъруд се обади да откаже поканата. Също и Докс.
— Също и отец Забриски — рече Нора.
— Не говорите за Мич Ъндъруд, нали? — поиска уточнение Фромайър.
— А, точно за него, но той няма да дойде.
Каква тъжна компания, помисли си Вик.