Тони се намръщи в опитите си да се ориентира в усуканото ѝ сравнение.
— Щом казваш. Но това ще се отрази зле на Стейси.
Карол му отправи поглед, изпълнен с гневно предизвикателство.
— Стейси е голямо момиче. Тя обича работата си. Няма да пропусне такъв шанс, само защото гаджето ѝ се цупи — изражението на Тони беше скептично. — Казвам ти, Тони, Стейси обича базите данни повече, отколкото би могла да обикне някога човешко същество.
Той сви рамене с безизразно лице, премълчавайки онова, което мислеше.
— Екипът си е твой. И ми се струва, че съставът ще бъде добър.
— Значи ли това, че мога да разчитам на участието ти?
— Още ли не си разбрала? Разбира се, че ще участвам. Не ме разбирай погрешно, обичам и работата си в болницата. Няма нищо по-удовлетворяващо от това да помогнеш на някой да слепи отново разбитата си на късове психика. Но профилирането е нещо друго. То ме принуждава да гледам всичко от различен ъгъл. Задоволява у мен някаква необходимост, за чието съществуване дори не подозирах, преди да започна да се занимавам с тази работа — той се покашля, като че ли обзет от смущение. Тя никога не го беше чувала да говори толкова красноречиво за работата, която вършеше в помощ на правоохранителните органи. Обикновено коментираше единствено техниката на онова, което вършеше, не и какво означава за него тази работа. Това, което казваше, ѝ изясняваше неговия подход. Тя познаваше и други профайлъри, чието раздуто самочувствие объркваше разследването на което се очакваше да помагат. Както и такива, които съставяха профили, изпъстрени с толкова уговорки, че по-скоро пречеха, отколкото да помагат. Но смирението, което проявяваше Тони в работата си, винаги му помагаше да приеме с отворено съзнание възможности, които другите дори не поглеждаха. Не можеше да се каже, че му липсва увереност или убеденост в онова, което вършеше. По-скоро реагираше гъвкаво.
— Добре — каза тя.
— Е, с какво ще започнем?
— Струва ми се, че една малка тренировка ще ни се отрази добре. Затова може спокойно да продължим да се занимаваме с троловете в интернет.
Той поклати замислено глава.
— Това беше… е, не знам, по-скоро като на игра. Няма никакви реални доказателства за нещо съмнително.
— Ако изключиш това, че ние сме обучени да се съмняваме, а нещо в твоето съзнание те накара да застанеш нащрек. Виж какво, необходими са ни време и опит, за да се сработим отново. И не бих искала това да става по време на действително разследване, докато медиите не ни изпускат от поглед. Тези случаи са идеални за подготовка — тя прокара пръсти в косата си и задърпа кичур след кичур. — Бог знае кога ще имам време да отида на приличен фризьор. Брандън ще иска тази работа да получи широко медийно покритие. А аз не мога да се явя на пресконференция в този вид.
— На мен ми изглеждаш много добре — каза Тони. В устата на друг мъж това би прозвучало като комплимент. Докато при Тони това беше израз на изненада от твърдението ѝ, че изглежда по-различно от всеки друг път.
Карол отново подбели очи.
— Дали би забелязал, ако боядисам косата си розова? Това е единствената област, в която наблюдателността ти е нулева, Тони. Вярвай ми, налага се да се подстрижа — тя извади телефона си. — Питам се дали Уенди още си спомня каква прическа предпочитам? Може би ще успее да ме приеме в събота… Освен това трябва да занеса куп дрехи на химическо чистене — тя го погледна с просветнало лице, като че ли нещо ѝ беше хрумнало. — Можеш да свършиш това вместо мен, когато се прибираш. Има един приемен пункт за химическо чистене на пътя при влизането в Брадфийлд, там, където преди имаше бензиностанция. Нали знаеш кое място имам предвид? Точно след кръговото кръстовище при Мордън?
— Решила си твърдо да се отървеш от мен.
Карол не можеше да го отрече.
— Ти беше до мен, когато имах нужда от това — каза тя. — Не съм близвала алкохол от събота вечерта. Най-лошото е вече зад мен, а сега онова, от което се нуждая, е да повярвам на себе си. Трябва и да се подготвя за утре. Мина много време, а е необходимо да вляза отново в ролята на ченге — тя се стараеше да обясни поведението си, не искаше да го засегне. Но съзнаваше, че я чака тежка нощ; желанието да пийне нещо щеше да нараства заедно с надигането на страховете в малките часове. Не искаше той да я види в това състояние. Не искаше той да я съжалява. Постави ръка върху неговата.
— Искам да спя в собственото си легло, Тони. Трябва ми моето лично пространство.