— Ще ни трябва хубава кафе машина. От онези, които мелят и приготвят кафето. Ние, в отдела за борба с особено тежки престъпления, държим много на хубавото кафе. Не знам как ще го формулирате в официалното искане, но това е необходимост — Карол вирна предизвикателно брадичка, но поривът ѝ да се сражава с вятърни мелници се оказа напразен.
Младият човек се ухили и кимна.
— Отлична идея. Ще имате машината, при условие, че мога да се отбивам тук, когато съм в сградата — той понечи да каже още нещо, но се възпря.
— Продължавайте — каза Карол.
— На Белуедър Скуеър отвориха ново кафене, „Кофи Темпъл“. Навсякъде другаде правят кафето съгласно модерните изисквания, купено директно, от единствен източник, алтернативни методи на приготовление, но в това кафене са от старата школа, нали разбирате? Кафето е меко, вкусът му напомня вкуса на шоколад — той сви рамене. — Ако клоните към този вид, няма да намерите нищо по-добро. Може да си купувате кафето на зърна оттам.
Карол се усмихна и му благодари.
— Какво ще кажеш, Джон? Да оставим ли хората да си вършат работата, а ние да изпробваме това ново кафене?
— Добър план — каза той и тръгна първи към асансьорите. Когато вратите се затвориха, Брандън каза кисело:
— Доколкото мога да преценя, ти разбра всичко, което ти каза той? За кафето?
— До голяма степен. Когато става дума за моите хора, мога, струва ми се, да кажа със сигурност, че всички сме от старата школа. Вярвай ми, Джон, и ти не би избрал кисели вкусове и плодови аромати.
— Помня времето, когато кафето си беше просто кафе. Понякога с пяна — измърмори той, излизайки след нея от сградата. Мрачното небе беше надвиснало ниско, докато вървяха забързано по почти пустите улици към Белуедър Скуеър, въздухът беше влажен, с кисел мирис. Пет минути по-късно вече се бяха привели над напитките си на една ъглова масичка в „Кофи Темпъл“, а наоколо ароматът на печено кафе се смесваше с уханието на пресни кифлички. Карол си каза, че ще ѝ бъде трудно да устоява на изкушението да идва тук всеки път, когато успее да се измъкне.
— И така — каза Брандън. — Не си размислила?
Карол поклати глава.
— Не. За първи път от много дълго време съм приятно развълнувана при мисълта, че ще поема нови случаи — тя изкриви уста в иронична гримаса. — Честно казано, общуването с Блейк унищожаваше до голяма степен удовлетворението ми от работата. Очаквам с нетърпение да имам малко по-голям контрол върху начина, по който ще управляваме бюджета си.
— Това ще бъде твоя отговорност — отвърна той. — Имаш доста строги ограничения, но поне сама ще определяш приоритетите си. Е, кои са твоите избраници?
— Сержант Пола Макинтайър, сержант Стейси Чен и един млад детектив, Карим Хусаин, също от Брадфийлдската полиция. Бик искала да взема сержант Алвин Амброуз от Уест Мърсия. А също и да убедя Кевин Матюс, който се пенсионира, да се върне при нас.
Брандън се намръщи.
— Не виждам проблем с онези, които са на служба. Но защо Кевин би пожелал да се върне?
— Помислих по този въпрос. Нали помниш, че преди години го понижиха от инспектор обратно в сержант?
Лицето на Брандън помръкна.
— Помня. Беше издал информация на пресата. Имаше връзка с онази драскачка, Пени Бърджес, нали?
— Точно така. Но това беше отдавна.
— Това беше по време на първия случай, когато ползвахме услугите на Тони, нали?
Очите на Карол се замъглиха при спомена.
— Така или иначе, Кевин плати за стореното. Загуби чина си, а после така и не го повишиха. Можеше да се опита да стане отново инспектор, но държеше да остане в нашия отдел, а аз нямах бюджет за инспектор. Затова предлагам не само да го върнем на работа, но да го върнем с чин инспектор. Така или иначе, в идеалния случай всеки екип за работа по особено тежки престъпления трябва да включва и един инспектор. А Пола още не е готова за такова повишение.
— Тръгваш с много малко хора — каза Брандън.
— Ти ни обеща подкрепа от местните централи за рутинната работа, затова предпочитам екипът да е малоброен и хората да работят в тясно сътрудничество, така ще можем да си позволяваме разходи за важни неща. За наемане на експерти. Тони например.
Брандън се взираше в кафето си, размишлявайки. Планът беше смел, но те имаха нужда именно от смелост. Ако нещо се объркаше катастрофално, единственото, което можеше да загуби той сега, бяха някои добре платени задачи, възлагани му от Министерство на вътрешните работи. Той и Маги нямаше да мизерстват, ако им се наложеше да разчитат само на неговата пенсия на някогашен началник на полицията. Единственият човек, който рискуваше в случая, беше Карол, а това щеше да бъде великолепен стимул тя да направи така, че всичко да върви добре. Той вдигна глава и кимна рязко.