— Мисля, че ще можем да приемем такава организация — каза той. — Онзи, брадатият чешит, каза, че ще имаш на разположение функциониращ офис в понеделник. Аз ще се постарая да разполагаш дотогава с необходимата документация, за да сформираш екипа си. Трудно ще бъде, но не съм забравил как да прибягвам и до заплахи.
— Какво ще кажеш за утре? Ако успея да ги свикам?
Брандън не можа да скрие учудването си.
— За какво са ти утре? Все още не ви е възложено разследване. Ще имате някой и друг ден да се адаптирате, преди да ви прехвърлят нещо.
— Колкото по-скоро, толкова по-добре — каза тя. — Казах си, че ще имат нужда да потренират, за да си възвърнат формата, като се има предвид, че никой от тях не е работил по сериозни случаи.
— Да потренират? — Брандън изглеждаше озадачен. — Каква тренировка имаш предвид?
— Ние с Тони сме намерили нещо дребно, което ще възвърне навиците им да работят в този екип и ще ангажира мислите им — каза тя с равнодушие, което би заблудило само човек, който не я познаваше.
Брандън въздъхна. Знаеше, че няма право да се оплаква. Той беше човекът, които отприщи лавината.
Брандън се взираше в кафето си, размишлявайки. Планът беше смел, но те имаха нужда именно от смелост. Ако нещо се объркаше катастрофално, единственото, което можеше да загуби той сега, бяха някои добре платени задачи, възлагани му от Министерство на вътрешните работи. Той и Маги нямаше да мизерстват, ако им се наложеше да разчитат само на неговата пенсия на някогашен началник на полицията. Единственият човек, който рискуваше в случая, беше Карол, а това щеше да бъде великолепен стимул тя да направи така, че всичко да върви добре. Той вдигна глава и кимна рязко.
— Мисля, че ще можем да приемем такава организация — каза той. — Онзи, брадатият чешит, каза, че ще имаш на разположение функциониращ офис в понеделник. Аз ще се постарая да разполагаш дотогава с необходимата документация, за да сформираш екипа си. Трудно ще бъде, но не съм забравил как да прибягвам и до заплахи.
— Какво ще кажеш за утре? Ако успея да ги свикам?
Брандън не можа да скрие учудването си.
— За какво са ти утре? Все още не ви е възложено разследване. Ще имате някой и друг ден да се адаптирате, преди да ви прехвърлят нещо.
— Колкото по-скоро, толкова по-добре — каза тя. — Казах си, че ще имат нужда да потренират, за да си възвърнат формата, като се има предвид, че никой от тях не е работил по сериозни случаи.
— Да потренират? — Брандън изглеждаше озадачен. — Каква тренировка имаш предвид?
— Ние с Тони сме намерили нещо дребно, което ще възвърне навиците им да работят в този екип и ще ангажира мислите им — каза тя с равнодушие, което би заблудило само човек, който не я познаваше.
Брандън въздъхна. Знаеше, че няма право да се оплаква. Той беше човекът, който отприщи лавината.
— Защо не поговориш неофициално с тях, да разбереш какви ще бъдат отговорите им? Аз ще направя, каквото мога, за да се осъществят трансферите незабавно.
Отдавна не беше виждал лицето на Карол да грейва така.
— Благодаря ти, Джон. И ти благодаря също за доверието, което ми гласуваш, като ми даваш тази възможност. Имах нужда от нещо, което да даде нов начален тласък на живота ми след онова, което се случи с Майкъл. Просто не знаех какво може да бъде то.
Шакила Бейн бе обкръжена от онзи излъчван сякаш без усилие блясък, за който Пола знаеше, че никога не би могла да придобие. Лъскавата коса на Шакила падаше на тежки кичури, по които нямаше и помен от цъфтящи краища, гримът ѝ беше драматичен, без да преминава в гротеска, ноктите ѝ бяха идеално оформени, лакът по тях — без драскотина. Изглеждаше едновременно по-млада и по-зряла от двайсет и осемте години, цитирани на уебсайта ѝ. Носеше копринена туника с индийски мотиви над тесен черен панталон от някаква лъскава материя. Пола, която се беше постарала да сложи чисти черни джинси и две леки тениски една върху друга под пухеното си яке, забеляза, че не издържа теста, на който я подлагаше критичният поглед на събеседницата ѝ.
Тя беше поканила Пола в своето ателие в северната част на Манчестър. Пола отбеляза очевидния стремеж тази част от града да се представи за стилна и модерна, но явно трябваше да мине още време, преди тази цел да бъде постигната. Невзрачни магазини за търговия на едро с витрини, пълни с евтини дрехи, и магазинчета за евтина бижутерия се редуваха с фреш-барове и занаятчийски ателиета, предлагащи ръчно изработена продукция. Ателието на Шакила заемаше целия втори етаж на занемарена тухлена сграда в мърлява странична уличка. Вътре беше учудващо светло, което вероятно беше добре за зрението на дузината жени, приведени над индустриалните шевни машини сред изобилие от пъстроцветни тъкани. Окачените по стените големи скици на туники и ризи даваха своя принос към пъстротата.