— Дрегерът е бил повреден. Затова прекратиха делата срещу Карол и още трима души.
Пола се ухили като дете на рождения си ден.
— Значи се отърва? Няма криминално досие и може да шофира?
— Искаш да кажеш, че все още може да шофира и може да се стигне до същото — каза мрачно Стейси. — Не че бих искала нещо лошо да се случи на Карол, но не е трябвало да го прави.
— Тя вече не пие — каза Тони. — Случилото се я стресна, Стейси — той се покашля. — Така или иначе, знам, че по-късно и тя ще ви се обади.
Пола му хвърли бърз, проницателен поглед.
— Какво е това, което не искаш да ни кажеш?
Ето на, каза си той, това е отрицателната страна на приятелската близост. Хората забелязват повече, отколкото ти искаш да покажеш.
— Каквото и да е, ще го узнаете по-късно от легитимен източник — каза той сухо. — Моля те, Пола, не настоявай.
— Значи Карол има да ни казва нещо, и то трябва да е нещо много важно, иначе досега да си го издрънкал.
— Стига си го тормозила — намеси се Стейси с фалшива строгост. — Няма смисъл. Нищо няма да ни каже, само ще го накараме да се чувства още по-неудобно.
Тони не помнеше Стейси някога да е говорила толкова много за неща, които нямаха пряка връзка с нейната дигитална вселена. Очевидно връзката ѝ със Сам я беше смекчила дотолкова, че да забелязва и другите около себе си. Беше му приятно, че хората все още имат способността да го изненадват приятно.
— Е, сега, след като приехме, че няма да ви кажа онова, което нямам право да ви кажа, може ли да преминем към целта на този конферентен разговор? — попита той.
Пола извърна очи към тавана.
— Стейси, ти си първа.
— Добре. Няма да ви отегчавам с коментари за броя на постинги от тролове, който е удивително висок във всички социални мрежи. Знаех, че това е проблем, но не бях осъзнала, че става дума за епидемия с размерите на разпространяването на еротични снимки на деца. Съзнавам, че съм компютърен маниак, но дори аз понякога съжалявам за някои неща, които станаха възможни благодарение на интернет.
— Да му се не види, дали не чувам как рухва небето? — беше коментарът на Пола.
— Не е смешно. Основните данни за нашите жертви са следните — само седем души са преследвали като тролове и трите жени. От тези седем само петима са го правили по няколко пъти. Така че, ако търсите изходна точка, бих предложила този факт като една възможност.
— А знаем ли кои са тези пет лица в действителност? Искам да кажа, като хора от плът и кръв? — прояви предпазлив интерес Тони.
— Разполагам с личните данни на трима от тях. Другите двама все още ми се изплъзват, но би трябвало да успея да спипам и тях.
— Удивително е това, което си свършила, Стейси. Радвам се да отбележа, че не си изгубила уменията си, въпреки че тази работа, която ти дават сега, е равносилна на това да ринеш въглища — каза Тони. — Свършеното от теб действително ни показва накъде да насочим усилията си.
— Има още нещо, което ми се струва малко странно — каза Пола. — При Кейт Ролинс до нея е имало книга със стихотворения. Според близките ѝ тя никога не четяла поезия, а и не разпознаха книгата като притежание на Кейт. Книгата е на една американска поетеса, Ан Секстън, която се е самоубила. Доколкото разбирам, е имала немалко психически проблеми. Но онова, което прави случая още по-интересен, е че страници от една книга със стихотворения на Силвия Плат са били разпилени из цялата градина около къщата на Дейзи Мортън след експлозията. Плат също е американка. Също с психически проблеми. И също се е самоубила. И като че ли това не са достатъчно съвпадения, Кейт и Дейзи са се самоубили по начин, който много напомня на самоубийствата на двете поетеси. Секстън се заключила в гаража, оставяйки двигателя на колата да работи, а Плат легнала с глава във фурната на газовата печка. Макар че при нея е нямало експлозия.
Тони изведнъж се плесна по челото.
— Разбира се! — възкликна той. — Понякога мога да бъда много глупав — разпери ръце и се ухили. — Дни наред ме гризеше нещо във връзка със смъртта на Джазмин. Това, че е влязла в реката с джобове, пълни с камъни. Знаех, че има нещо, което се обажда някъде в подсъзнанието ми — изражението му беше тържествуващо.
— Какво е то? — попита Пола. — Може би ще ни обясниш малко по-точно.
— Вирджиния Улф. Съгласен съм, не е американка, но също е жена, писателка, която се е самоубила. Тя се самоубива, влизайки в една река с джобове, пълни с камъни. Честно казано, понякога ми се струва, че почвам да откачам. Някъде споменава ли се нещо за намиране на книга на Вирджиния Улф?